Панчо Накашев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 39:
От 1922 г. започва своето самостоятелно развитие като собственик на аптека и фармацевтична лаборатория в София. Първоначално внася хинин за лечение на малария, а скоро след това – само съставките и започва производство на лекарството в своята лаборатория, изградена в приземния етаж на къщата му на улица „Гурко“. Както аптеката, така и лабораторията, са в основата на типично фамилно предприятие, в което участва цялото семейство на Панчо Накашев. Аптеката му в София се намира на ъгъла на булевардите „[[Витоша (булевард в София)|Витоша]]“ и „[[Патриарх Евтимий (булевард в София)|Патриарх Евтимий]]“.<ref name=":1">[http://www.scribd.com/doc/17550760/Between-Two-Worlds-Lils-Story Seibert, Liliana. Between Two Worlds. Lil's Story, The George Press, Halesite, New York, 2009. (Спомени на дъщерята на Панчо Накашев Лиляна.)]</ref>
През 30-те и началото на 40-те години на XX век, с дейното участие на съпругата си Елена Мазнева-Накашева, Панчо Накашев развива активна обществена дейност. През този период те общуват както с дейците на българското освободително движение на Македония, така и с някои от най-известните влиятелни българи-интелектуалци,
В края на 30-те години на XX век и с помощта на овчаря Иван Раев от [[Енина]] започва да изследва билката [[Беладона|лудо биле]], чрез която създава лекарството „Белабулгара“("Bellabulgara"), стабилизирано и стандартизирано за лечение на Пост-енцефалитен Паркинсонизъм. В своята аптека Панчо Накашев работи с магистър-фармацевта Константин Цанков, по-късно съпруг на голямата му дъщеря Екатерина Накашева-Цанкова, юрист. Синът на Панчо Накашев – Константин Накашев, инженер-химик и магистър-фармацевт, е активен участник в разработката на лекарството „Белабулгара“.
| |||