Христо Калайджиев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Общи промени
Ред 16:
През 1935 година е арестуван и съден по Закона за защита на държавата заедно с други дейци на ВМРО (обединена). На съдебния процес Калайджиев заедно с [[Йордан Анастасов]], [[Александър Мартулков]], [[Борис Михов]] и [[Камен Калчев|Петър Калчев]] (неродом от Македония) е сред малцинството обвиняеми, които се определят като „българи“, а не „македонци“. Пред съда Калайджиев отрича членството си във ВМРО (обединена). Осъден е на 5 години затвор и 50 000 лева глоба и лежи в затвора от 1935 до 1938 година. През 1941 година е изпратен в политическия трудов лагер „[[Кръстополе (лагер)|Кръстополе]]“ край [[Ксанти]], където остава до 1943 година.<ref>Добринов, Дечо. ВМРО (обединена), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 234 – 236.</ref> От 1943 година е член на Областния комитет на [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]] в София.
[[Файл:Hristo Kalaydzhiev Federal Macedonia.jpg|мини|240п|{{cite book |title= Федерална Македония и великбългарският шовинизъм |last= Калайджиев|first= Христо|year= 1945|publisher= Издателство на българската работническа партия (комунисти)|location= София}}]]
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] подписва в София „[[Апел към македонците в България|Апела към македонците в България]]“.<ref>[http://mk.wikibooks.org/wiki/Апел_до_Македонците_во_Бугарија_-_1944 Апел до Македонците во Бугарија – 1944, mk.wikibooks.org]</ref> След това е назначен за председател на Съюза на македонските културно-просветни организации<ref>„История на България – електронна енциклопедия“, в. Труд, Сирма (Христо Калайджиев)</ref>. Между 1944 – 1945 година Калайджиев приема [[Македонизъм|македонистки]] уклон за създаване на единна [[обединена Македония]] и македонска нация, но скоро се отказва от тези идеи. Назначен е за подпредседател на [[Македонски научен институт|Македонския научен институт]] заедно с [[Георги Кулишев]] и председател [[Димитър Силяновски]].<ref>[http://www.novazora.net/2010/issue17/story_05.html „Интервю с Трендафил Митев“, в.„Нова Зора“ – брой 17 – 27.04.2010 г.]</ref> ВъвВ своята книга „Федерална Македония и великобългарския шовинизъм“, издадена през 1945 година, Калайджиев се опитва да защини новосъдадените „македонската нация“ и „македонския език“, като ги обявява за факт от съвременността и изтъква конюктурни политически причини за съществуването им:
 
{{цитат|Но един въпрос има, който тук най-много кара да се мръщят, да правят кисели физиономии, да се стъписват. Това е въпросът за македонската нация. По тоя въпрос аз казах: македонската нация е един ясен, твърдо установен факт в днешната македонска действителност. А в живота е важно не това, което е било, а това, което е днес. Най-пакостна, най-нереална политика е да искаш да измениш днешната действителност в името на историята...<ref>{{cite book |title= Федерална Македония и великобългарският шовинизъм. Реч, държана пред конгреса на македонската емиграция, състоял се на 4 февруарий 1945 г. в София |last=Калайджиев |first= Христо|year=1945 |publisher=Издателство на Българската работическа партия (комунисти), Печатница Хр. Г. Данов |location= София |pages=27 }}</ref>