Възкресение Христово (Йерусалим): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м overlinking
Ред 37:
В своите спомени за поклонническото си пътуване до [[Йерусалим]] през 1858 г. възрожденският българин [[Димитър Паничков]] предава разказа на български свещеник, според който още по времето на [[Симеон I|цар Симеон Велики]] в Светия град съществувал голям български манастир „Св. Симеон“. Той бил обитаван от български монаси чак до началото на 19 век. Освен това, „някога абисинската стаичка до Светия гроб и черквата свети Яков също били български“.
 
Немският монах Йоан Вюрцбургски посетил [[Йерусалим]] между 1160 и 1170 г., когато градът е владян от кръстоносците, пише че в голямата църква, издигната над [[Божи гроб]] „различни народности и езици“ имали свои „параклиси и вътрешни църкви“. В списъка на народите, имащи параклиси при [[Божи гроб]], Йоан Вюрцбургски поставя българите на второ място, веднага след гърците.
 
В своето „Описание на Светите места“ руският търговец и дипломат Василий Позняков пише: „...И пред малката църква на гроба стои български престол (т.е. олтар) и над него ден и нощ гори кандило.“