Вътрешна македонска революционна организация: Разлика между версии

След подписването т. нар. [[Солунско примирие]] на 29 септември 1918 г., [[Царство България]] прекратява своето [[България в Първата световна война|участие в Първата световна война]]. По това време структурите на ВМОРО, които изцяло са се влели в състава на Българската армия, след демобилизацията ѝ окончателно се разпадат. [[Вардарска Македония|Вардарска]] и [[Егейска Македония]] са включени отново в пределите съответно на [[Кралство на сърби, хървати и словенци|Кралството на сърби, хървати и словенци]] и на [[Кралство Гърция]]. България е окупирана от части на [[Антанта]]та, с което се оформя Втора национална катастрофа, утвърдена на 27 ноември 1919 с [[Ньойски договор|Ньойския договор]]. По силата на този договор е отнето [[суверен]]ното право на България да поддържа свои [[въоръжени сили]] и са орязани допълнителни територии. Подписалият договора [[Александър Стамболийски]] се опитва да изведе страната от международната изолация. След Първата световна война победителките превръщат своята съюзничка Сърбия в истинска малка империя. Срещу тази два пъти по-голяма и враждебно настроена държава България е обезоръжена. Съзнавайки слабостта на страната, министър-председателят се стреми да поддържа добри отношения със западната съседка. Това вкарва правителството в конфликт с македонските българи, обвиняващи го в национално [[предателство]]. Още с поемането на премиерския пост през октомври 1919 г. [[Александър Стамболийски]] започва да съставя списъци за арест на отговорните за намесата на България във войната на страната на [[Централните сили]]. Сред тях са и ген. [[Александър Протогеров]] и [[Тодор Александров]], членове на ЦК на ВМОРО, които са прибрани в участъците на 4 ноември 1919 г. Новото СХС Кралство иска двамата да му бъдат предадени, за да обезглави опасната организация. Стамболийски е против, но не смее да откаже. Все пак с помощта на столичния полицейски началник [[Антон Прудкин]] се инсценират събития, при които двамата затворници успяват да избягат. Веднага след бягството си двамата нелегални се заемат с възстановяването на организацията в [[Пиринска Македония]], която след това ВМРО превръща в „държава в държавата“.

На 30 май 1921 г. военният министър [[Александър Димитров]] се среща в Белград с министър-председателя на югославското кралство [[Никола Пашич]] и му обещава да не пропуска чети в Македония. Земеделското правителство подкрепя новосъздадената [[Македонска федеративна организация]] за борба срещу ВМРО. Така правителството на БЗНС и ВМРО влизат в остър конфликт. В резултат правителствените служители [[Борис Козлев]], [[Никола Кушев]], [[Гьорче Петров]] и [[Александър Димитров]] са убити от хора на ВМРО. В отговор е окръзите София, Кюстендил и Петрич е обявено военно положение. Министърът на вътрешните работи [[Райко Даскалов]] нарежда преследване на революционерите в Неврокопско. През ноември 1921 година ръководителите на МФРО се срещат в Тирана с члена на ЦК на ВМРО Александър Протогеров и договарят общи действия срещу сръбския режим, към договорката са включени и албанските революционери. По-късно Тодор Александров отказва да признае тази договорености<ref>Колектив. Македония история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.107</ref>.