Българска национална телевизия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 17:
}}
[[Файл:БНТ.png|мини|260px|Първо лого на БНТ от 1959 до 2008]]
БНТ осъществява своята дейност по силата на Закон за
Структурата и организацията на дейността на Българската национална телевизия са уредени с Правилник, който регламентира основните функции и задачи на структурните звена в Българската национална телевизия (БНТ).
БНТ е член на Европейския съюз на обществените радио-телевизионни оператори (EBU), Организацията на обществените телевизионни оператори в Европа (CIRCOM Regional), Международната федерация на телевизионните архиви (FIAT), EGTA, IMZ и BBLF. БНТ е член на „Интервизия“ и партньор на „[[Евровизия (телевизионна компания)|Евровизия]]“.
От 2018 г. БНТ е член на COPEAM – Постоянна конференция на аудио-визуалните оператори от средиземноморския регион.
== История ==
Първото предаване на българската телевизия е прякото излъчване на 7-ноемврийската манифестация от площад „9 септември“ (днес „Александър Батенберг“) през 1959 г. На 26 декември 1959 г. става официалното откриване на Българската телевизия.
През 1964 г. към Министерството на културата е създадена Главна дирекция „Българска телевизия и радио“. През
На 6 март 1990 г. [[
На 14 септември 2008 г. е обновена схемата на излъчване на телевизионните канали на БНТ, променени са имената и емблемите им.
Днес БНТ е разположена в две взаимно свързани сгради: нова (на снимката) и стара
Между 11 юни и 11 юли 2010 БНТ излъчва за пръв път спортно събитие в HD формат
На 16 октомври 2011 г. Втора програма се завръща като [[БНТ 2]] на мястото на регионалните телевизионни центрове на телевизията.
От март 2012
На 6 февруари 2014 г. БНТ стартира самостоятелен канал във висока резолюция
На 10 септември 2018 г. отново е обновена програмната схема на излъчване на телевизионните канали на БНТ, както и са променени имената и емблемите на част от каналите.
=== Генерални директори на БНТ<ref>[http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=8733 „Шефовете на БНТ от основаването ѝ до днес“], сайт на СБЖ, 19 юли 2010 г.</ref> ===
Line 72 ⟶ 76:
== Регионални телевизионни центрове ==
Българската национална телевизия има 4 регионални центъра – в [[Благоевград]], [[Варна]] (БНТ Море), [[Пловдив]] (БНТ Пловдив) и [[Русе]] (БНТ Север). Те осигуряват репортажи и предавания, представящи живота такъв, какъвто е в различните области на [[България]]. Освен това всеки регионален телевизионен център продуцира и излъчва собствена програма за зрителите в своя регион, която се разпространява по кабелен път.
'''РТВЦ – Благоевград'''<ref>[http://www.rtvcblagoevgrad.com/ Официална страница на РТВЦ – Благоевград]</ref>
Line 88 ⟶ 92:
'''РТВЦ – Русе'''
Регионален телевизионен център Русе е създаден през 1973 г. Първата му изява в ефир е на 7 ноември 1972 г. През 1976 г. ТВ центърът произвежда и излъчва своя регионална програма. Две години по-късно започват ежеседмичните блокови предавания „Север“. РТВЦ-Русе е основен медиен партньор на всички национални и международни събития с домакин град Русе.
== Омбудсман на БНТ ==
Усилията на [https://www.bnt.bg/bg/c/ombudsman Омбудсмана на БНТ] са насочени към активизиране на обратната връзка със зрителската аудитория на БНТ и успешното разрешаване на редица казуси, поставени от зрителите. Призванието на Омбудсмана /гражданския защитник/ е да бъде активен изразител на справедливото обществено мнение и носител на гражданския контрол върху държавната и общинската администрация във всички случаи, когато тя нарушава или даже застрашава правата и свободите на гражданите. Тази характеристика напълно съвпада с целите и задачите на националния обществен оператор, каквато е Българска национална телевизия.
== Златен фонд ==
[https://www.bnt.bg/bg/c/zlaten-fond Златният фонд] на БНТ е като старинна ракла, побрала спомени, лица, летописи… Първите кадри са от официалното откриване на телевизията през 1959 година.
В началото няма записваща техника и всичко е на живо – театри, спектакли, детски програми, скечове. Спомени за тях се откриват във фото архива на телевизията. През първите години на филмова лента се снимат репортажи за новините, за музикалните и културните програми. Затова днес имаме запазени откъси от опери, балети, концерти, снимачни площадки на игрални филми, театрални премиери още от началото на 60-те години на ХХ век.
С появата на телерекординга вече има възможност телевизионният театър да се записва. Той продължава да се играе на живо, но записът може да бъде повтарян, а и ние днес да го гледаме.
От 1964 година започват да се снимат телевизионни филми и новели. „Семейство Калинкови” открива ерата на телевизионните сериали през 1966 година. Успехът е такъв, че оттогава всяка година телевизията снима нови сериали, дори няколко заглавия за една година. Традицията е прекъсната през 2000 година.
Филмовият архив наброява над 78 хиляди заглавия, равни на 38 200 часа. С богатите си колекции, фотоархивът и звуковият архив обогатяват свидетелствата за живота ни от началото на телевизията в България до днес.
[https://www.bnt.bg/bg/c/zlaten-fond Златният фонд] съхранява творби, станали неотменна част от българската филмова и историческа памет и културно богатство.
== Ефирна предавателна мрежа ==
|