|
Против Наполеоновата империя воюва [[Седма антифренска коалиция]] с участието на много европейски страни. Поредица от сражения в тази последна военна кампания от [[Наполеонови войни|Наполеоновите войни]] преминават с променлив успех:
* '''[[Битка при Лини]]'''. На 16 юни основните френски сили, командвани от Наполеон, побеждават по-многобройната пруско-саксонска армия под командването на генерал-фелдмаршал [[Гебхард Леберехт фон Блюхер|Блюхер]], който е ранен в боя. Пруските войски са частично разбити и организирано отстъпват към Вавре. Преследването им започва едва на следващата сутрин от войските на маршал [[Емануел Груши]], който получава заповед от Наполеон да ги догони и разгроми.
* '''[[Битка при Катр-Бра]]'''. На 16 юни сраженията между френските войски, командвани от маршал [[Мишел Ней]] и англо-холандската армия под командването на [[Артър Уелсли, херцог Уелингтън|Артър Уелингтън]] и [[Вилхелм II Нидерландски]] завършват без победител, с частичен успех на французите.
* '''[[Битка при Вавре]]'''. Груши придвижва бавно войските си и пристига при Вавре едва на следващия ден – 18 юни. В 16 часа той се приближава към Вавре и получава писмо от Наполеон от 10 ч. сутринта, в което Наполеон одобрява движението към Вавре. Груши се убеждава, че постъпва в съответствие с плановете на Наполеон. В това време започва престрелка край Вавре. Силите на Груши нанасят поражение на два пъти по-малобройна войска, защото срещу тях е останал само ариергардът на противника, командван от саксонския генерал [[Йохан фон Тилман]]. Основните сили, командвани от Блюхер, правят обход, заобикалят армията на Груши и се отправят към Ватерло.
* '''[[Битка при Ватерло]]'''. Тя се превръща в генералното сражение на поредицата от битки. Започва в 10 ч. (по други данни в 11,:30 ч.) на [[18 юни]] [[1815]] г. между войските на Наполеон и Уелингтън при равни сили с лек превес за французите. Още в 13,:30 ч. Наполеон написва заповед до Груши да дойде веднага с войските си във Ватерло, но той получава писмото едва в 17 ч., когато вече воюва при Вавре с всички шансове да спечели и е твърде далеч от генералното сражение. Въпреки това скоро френският генерал Вандам, чувайки далечната канонада и стремейки се да се притече на помощ на другарите си, без заповед вдига една от дивизиите на щурм на добре укрепените пруски позиции. В разгара на битката при Ватерло пристигат основните сили на прусите и се включват в помощ на англичаните. Към 19,:30 ч. Наполеон включва и последния си резерв – Старата Императорска гвардия, но тя се оказва недостатъчна. Трите корпуса на Груши (около 33 000 души) така и не пристигат, ангажирани в безсмислената победа при Вавре. Френската армия е разгромена при Ватерло. Наполеон произнася известната фраза: „Приемай германеца за мъртъв, едва когато видиш главата му отрязана на два метра от тялото!“. Груши избягва в САЩ.
== Парижки мир, край на стоте дни ==
Макар че френската армия удържа редица тактически победи след битката при Ватерло, това не променя стратегическото положение на Франция. Наполеон прекрасно разбира това, така както и факта, че страната е вече изтощена и не може да воюва повече. На [[22 юни]] 1815 г. той събира министрите, които му предлагат различни варианти за развитие на събитията – от обявяване на диктатура до разпускане на националното събрание. Палатата, узнавайки за това, под ръководството на Лафайет се обявява за „неразпускаема“. Под натиска на обстоятелствата Бонапарт повторно се отрича от [[престол]]а – в 21 часа на 22 юни 1815 г. в полза на своя син. Заминава отначало за [[Малмезон]], където е частната резиденция на Наполеон и първата му жена [[Жозефин дьо Боарне]]. Плътно до 25 юни много французи не искат да приемат отричането му от власт и [[реставрация на Бурбоните|връщането на Бурбоните]]. На 28 юни Наполеон отпътува от Малмезон за [[Рошфор (Франция)|Рошфор]] с намерение да замине в Америка. По целия си път и в самия град той е възторжено посрещан. На 8 юли отплава в морето с две фрегати, но не може да стигне по-далече от остров Екс – английска ескадра е блокирала Франция по море. Френските моряци предлагат да влязат в самоубийствен бой с англичаните, за да може императорът да отплава в морето под шума от боя на другия кораб („Заале“). Но Наполеон вече е решил своята съдба. На 15 юли 1815 година той се предава на англичаните на кораба „Белерофон“. Те го изпращат в принудително изгнание на остров [[Света Елена (остров)|Света Елена]] в английски плен и далече от светската [[суета]] на Европа.
По време на Стоте дни [[Виенски конгрес|Виенският конгрес]] непритеснително не прекъсва заседанията си по възстановяване на предходното [[статукво]] и [[реставрация на Бурбоните|реставрацията]] във Франция след [[френскаФренска революция|френскатаФренската революция]].
== Източници ==
|
