Тодор Балина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
източник
Ред 1:
{{без източници}}
{{Личност|въстаник
| име = Тодор Балина
Line 5 ⟶ 4:
| описание = български въстаник
| роден-място = [[Никопол]], [[България]]
| починал-място = вероятно в Русия,[[Руско къдетоцарство|Московското следите му се губят след бягството му при потушаването на Първото търновско въстаниецарство]]
}}
'''Тодор Балина''' е [[българи|български]] [[болярин]] от [[Никопол]], „първи благородник" на [[Никополски санджак|Никополския санджак]] в [[Османската империя]]. Той е един от ръководителите на [[Първо търновско въстание|Първото търновско въстание]] против османското владичество през [[1598]] г.
 
== Произход ==
Тодор Балина е български [[болярин]] от 1596 на [[Никопол]], „първи благородник на [[Никопол]]ския санджак (на [[Турски език|турски]]: ''Sancak'' – „знаме“, основна [[административно-териториална единица]] в [[Османската империя]], съставна част на [[еялет]]а“). Той е един от ръководителите на [[Първо търновско въстание|Първото търновско въстание]] против османското владичество през [[1598]] г. Неговото родово име напомня за българския болярин [[Балин]], живял през 13 век, чието име се чете върху няколко сребърни съда намерени именно в [[Никопол]]. Те произхождат от съкровище, състоящо се от златни и сребърни предмети с общо тегло около 4 кг. Върху сребърен съд и дръжките на сребърни лъжици е гравирано името на техния притежател – Балин.
Родовото име на Тодор Балина напомня за българския болярин [[Балин]], живял през XIII век, чието име се чете върху няколко сребърни съда, намерени именно в [[Никопол]]. През [[1469]] г. в разказа запри пренасянето на мощите на [[св. Иван Рилски]] от [[Търново]] през [[Никопол]] и [[София]] в [[Рилския манастир]] изпъквасе фигуратасъобщава наза авторитетния никополски първенец [[жупан]] [[Богдан (жупан)|Богдан]]., Вероятнокомуто Тодор Балина е вероятен потомък на тези видни личности.
== Биография ==
[[Дубровник|Дубровничанинът]] [[Павел Джорджич]] в свой мемоар до [[Рудолф II]] съобщава за предстояща аудиенция на Тодор Балина в австрийския двор през 1597 г.:
{{цитат|''Госпо̀дин Тодор Балина е пръв благородник в Никополския санджак, който се ползва с голямо влияние сред християните от тая страна поради благородния си произход и своето достойнство. Нека Ваше Императорско Величество ... вземете под внимание и идването на г-на Теодор, който заради християнския свят и за освобождаването на своето отечество е оставил жена, синове, дъщери, братя и роднини; и това никак не е сторил за своя нужда или необходимост, защото, ако се касае за почести, той имаше в отечеството си, колкото искаше; [[бей|беят]] и [[кадия]]та на Никопол толкова го обичаха, щото гледаха чрез неговите очи. А що се отнася до охолността в поминъка, той има предостатъчно и за себе си, и за да поддържа други;''|}}
Според летописите на Джорджич преди тази аудиенция до Тодор Балина достигат писма за подкрепа от канцелариите на [[княз на трансилвания|трансилванския княз]] и папския [[нунций]] в [[Седмоградско]]<ref>Йордан Вълчев, Календар и хронология: Есета. Тангра, 1999 , стр. 209</ref>, а вероятно и от [[император на Австрия|австрийския император]] в лицето на неговия пратеник Джовани Марини ди Поло<ref>История на българите: B осем тома. Том 1 - под редакцията на Георги Бакалов, Труд, стр. 298</ref>. Тодор Балина запознава с тези писма [[Великотърновска епархия|митрополита на Търново]] [[Дионисий Рали]] и подчинените му четирима владици - Йеремия [[Русенска епархия|на Русе]], Спиридон [[Варненска и Великопреславска епархия|в Шумен]], Теофан [[Ловешка епархия|в Ловеч]] и Методий в Рома&#768;ния, вероятно [[Пловдивска епархия|Пловдивската епархия]]. Според източника, дванадесет търновски свещеници и осемнадесет миряни от първенците и видните граждани полагат клетва пред [[Евангелие]]то, че ще работят за въстание с помощта, която ще им се даде от християнските владетели. Съзаклятниците изпращат Теодор Балина в [[Трансилвания]] в двора на [[Сигизмунд Батори]], като преди това в продължение на двадесет и един дни той разпространява заверата сред християнските селища, особено сред [[Дервентджии|дервентджийските]]. Посещава и Никопол, където заклева двадесет и трима свещеници и четиридесет други първенци миряни. Тодор Балина, Дионисий Рали и Павел Джорджич вероятно получават посочената аудиенция от Рудолф II през 1597 г. в [[Прага]].
 
КогатоСигнал презза начало на въстанието дава нахлуването на войводата на [[1598Влашко]] г.[[Михай избухваВитязул]] Първотопри търновскоНикопол въстание,на бунтовниците10 провъзгласяватсептември един1598 мнимг. илиБунтовниците провъзгласяват един реаленнеизвестен потомък на династията на [[Шишмановци]] за търновски цар. Обикновенопод се приема, че това е неизвестна от други източници личност (погрешка наричанаимето [[Шишман III]]), но напоследък един. новНов прочит на различни археологически и писмени данни показа, че най-вероятно става дума именно за Тодор Балина, който претендирал, че е потомък на средновековните български царе.
През [[1469]] г. в разказа за пренасянето на мощите на св. Иван Рилски от [[Търново]] през [[Никопол]] и [[София]] в Рилския манастир изпъква фигурата на авторитетния никополски първенец [[жупан]] [[Богдан (жупан)|Богдан]]. Вероятно Тодор Балина е потомък на тези видни личности.
 
След потушаването на въстанието, Балина бяга в [[Руско царство|Русия]], където следите му се губят.<ref>Иван Богданов. Въстаници: исторически очерк, Държ. воен. изд., 1969, стр. 50</ref>
Ето какво пише папският пратеник [[Павел Джорджевич]] за него:
{{цитат|Госпо̀дин Тодор Балина е пръв благородник в Никополския санджак, който (б.а. – благородник) се ползва с голямо влияние сред християните от тая страна поради благородния си произход и своето достойнство. Него турците го гледат в устата какво ще каже (б.а. – заповяда), а пашите го уважават твърде много и се допитват до него по всеки важен въпрос. |}}
Очевидно знатният българин е бил опитен и образован човек, приет с доверие дори в двора на австрийския император.
 
== Външни препратки ==
Когато през [[1598]] г. избухва Първото търновско въстание, бунтовниците провъзгласяват един мним или реален потомък на династията на [[Шишмановци]] за търновски цар. Обикновено се приема, че това е неизвестна от други източници личност (погрешка наричана [[Шишман III]]), но напоследък един нов прочит на различни археологически и писмени данни показа, че най-вероятно става дума именно за Тодор Балина, който претендирал, че е потомък на средновековните български царе.
* [http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/izvori_buntove/1_ternovsko/1597_memoar_pavel_djordjich.htm Мемоар на Павел Джорджич от 1597г.]
 
== Източници ==
След потушаването на въстанието, Балина бяга в [[Русия]], където следите му се губят.
<references />
 
{{нормативен контрол}}