Юнак (дружество): Разлика между версии

През декември 1908 година в Солун пристига [[Даниел Бланшу]], един от създателите на дружеството в Княжество България, който основава „[[Солунски юнак|Гимнастическото дружество на отоманските българи в Солун]]“. Под негово ръководство се създават дружества и в [[Битоля]], [[Скопие]], [[Прилеп (град)|Прилеп]], [[Кичево]], [[Велес]], ресенското село [[Янковец]], [[Струга]], [[Лерин]], [[Охрид]], стружкото село [[Вевчани]], [[Тетово]], [[Куманово]], [[Струга]], [[Дебър]], [[Крушево (град)|Крушево]], [[Щип]], [[Кичево]] и [[Банско]] или общо осемнадесет дружества. В Солун урежда първия месечен курс за главатари и учители по гимнастика, в който за главатари се обучават 51 българи. В организацията се включват българи от различни съсловия и с различни професии: лекари, търговци, свещеници, занаячтчии, ученици, чираци и калфи. Членската му маса по места варира между 100- – 1000 души.

През 1910 година македонските дружества правят обиколка в България, където оставят добри впечатления. През 1911 година при обиколката на султан [[Мехмед V]] в Македония е посрещнат тържествено от юнашките дружества в Битоля и Скопие. В 1912 година по покана на пражките соколи, Бланшу урежда екскурзия до [[Прага]] със солунски и [[Вардарски юнак|скопски юнаци]]<ref>Албум Алманах Македония, София, Отдел V, 1931, стр. 51.</ref>. По време на [[Балканска война|Балканската война]] след напускането на Битоля от страна на турската армия дружеството „[[Пелистерски юнак]]“ поема за няколко дни полицейските функции в града, след което го предава на сръбските войски<ref>Илюстрация Илинден, бр.106, стр.6- – 8</ref>.

Дружествата „Юнак“ в попадналите под сръбска и гръцка власт градове са разтурени от новите власти през 1912- – 1913 година.

През 8- – 12 юли 1939 година в София се провежда IX събор на гимнастическото дружество „Юнак“, който е посетен от представители на руските емигрантски соколски дружества и поздравителна делегация от Полша. Заради усложненото военно положение през годината на събитието не могат да присъстват най-добре развитите в спортно отношение Чехословашки соколи. Пристигат и над 7000 члена на соколските дружества от [[Кралска Югославия]], като 1000 от тях са от [[Вардарска бановина]], която е посрещната и след края на събитието изпратена радушно от българската публика<ref>Илюстрация Илинден, бр. 107, стр.6- – 7.</ref>.

Според протокол от заседание на Политбюро на ЦК на БРП от 30 ноември 1944 г. дружеството е съставено от официално от 40 000 члена, а всъщност реално има около 12- – 15 000. Охарактеризирано е като „буржоазна организация с великобългарски шовинистични тенденции и с големи материални съоръжения“. Поради невъзможността тази организация да се овладее от партията, се предлага да се слее със спортната федерация.<ref>Протокол № 15 от 30 ноември 1944, стр.</ref>

Image:Yunashko-druzhestvo-lerin.jpg|Българското юнашко дружество в Лерин в 1910 година (Стефан Ролев – в средата отзад).

* [http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=272:-1895-1946-&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Примерът на съюза на българските гимнастически дружества „Юнак”„Юнак“ за възпитанието и опазването на българската младеж 1895- – 1946 Гг.]

* [http://archives.bg/politburo/bg/2013-04-24-11-12-48/dokumenti/1944-1949/792---15--30--1944-- Протокол № 15 от 30 ноември 1944 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БРП /(к/ )]