Разлика между версии на „Дерекьой (дем Гюмюрджина)“

м
overlinking
м (интервал след точка в текст)
м (overlinking)
 
== Училищно дело ==
[[Файл:Uchiteli.png|мини|250px|Списък на дерекьойските учители]]Първоначално в Дерекьой нямало специална училищна сграда. Според един рапорт за състоянието на учебното дело през 1905/1906 г. ''„училищното здание, приспособена за това къща, никак не отговаря на предназначението си, обаче, тази година се построи друго нарочно за тази цел, което макар още да не'' е довършено, за идущата година ще бъде готово. Слаба покъщнина, а учебни помагала абсолютно никакви“ <ref>ЦДИА, Ф. 246К, оп. 1, а.е. 274, л.122 – 138 [Рапорт за състоянието на учебното дело през учебната 1905 – 1906 г. в селата подведомствени на Гюмюрджинското българско архиерейско наместничество].</ref>. Действително през следващата 1906/1907 г. новото училище подслонило дерекьойските деца, макар според сведенията на училищния инспектор ''„училищната покъщнина е слаба, а помагала никакви няма“'' <ref>ЦДИА, Ф 246, оп.1, а.е. 309, л. 45 – 57 [Рапорт за състоянието на църковно-училищното дело в гр. Гюмюрджина и селата, които спадат под духовното ведомство на Българската църковна община в тоя град през учебната 1906/1907 година].</ref>. Постепенно недостигът на пособия явно е бил преодолян, защото през учебната 1909/1910 г. в поредния рапорт се казва, че ''„от четири години е построено училище с добре обзаведена класна стая“'' <ref>НБКМ-БИА, Ф. 641, а.е.46 [Информация за учебното дело в Гюмюрджинския окръг за учебната 1909/1910 година].</ref>. Докато се намирало под ведомството на Цариградската [[Патриаршия]] учебните занятия в Дерекьой са се водили на гръцки, вероятно от местния свещеник-грък. С припознаването на Екзархията обаче през 1900 г. за пръв български учител бил назначен [[Бойко Чавдаров]], който започнали да преподава на родния език. [[Бойко Чавдаров]] бил активен участник в подготовката на [[Илинденско-Преображенското въстание]] и скоро революционни дела го принудили да напусне учителското поприще. През 1903 г. той бил заместен от '''Димитър Киров''', родом от с. [[Чадърли]] (Гюмюрджинско). В рапорта на училищния инспектор за 1905/1906 г. за него се посочва, че ''„досега е нямал желание истински да служи на призванието си... обаче ако би искал той би бил един добър учител“'' <ref>ЦДИА, Ф. 246К, оп. 1, а.е. 274, л.122 – 138 [Рапорт за състоянието на учебното дело през учебната 1905 – 1906 г. в селата подведомствени на Гюмюрджинското българско архиерейско наместничество].</ref>. Това вероятно е станало, тъй като през 1909/1910 г. за Киров се казва, че е ''„малко образован, но сравнително способен и трудолюбив учител, който е съумял да сдобие малко-много авторитет между селяните“'' <ref>НБКМ-БИА, Ф. 641, а.е.46 [Информация за учебното дело в Гюмюрджинския окръг за учебната 1909/1910 година].</ref>. Димитър Киров останал в Дерекьой поне до 1911 г., а през 1914 г. в селото като учител срещаме '''Димитър Стоянов''' от с. [[Манастир]] (Дедеагачко). Той учителствал вероятно две или три години, и през 1917 г. в Дерекьой отново се върнал '''Димитър Киров''', а за негова помощничка била назначена Елена Вардалиева от [[Кукуш]]. Последният български учител, който бил в селото вероятно две или три години – до установяването на гръцката административна власт – е Стилиян Петков Кълвачев от село [[Кръсто поле]] (Ксантийско).
 
== Участие в революционните борби ==
Скътано в полите на [[Родопи]]те и относително малобройно, село Дерекьой останало сравнително настрана от революционния подем, кулминирал в [[Илинденско-Преображенското въстание]]. За това вероятно допринесъл и фактът, че дерекьойци живеели мирно със съседите си от турските села като Будуклу. Все пак, общото дело не подминало и това село, когато в него дошъл учителя [[Бойко Чавдаров]]. Според спомените на Димитър Стоев Кирекчиев ''„той събираше младежи, на които говореше, че има революционна организация другаде и че мислел да тръгне нелегален“''<ref>НБКМ–БИА, Ф 641, а.е. 12, л. 1060 [Орманджиев, Иван П., Приноси към историята на македоно-одринското революционно движение в Тракия, книга VII (ръкопис)]</ref>. Това се потвърждава и от [[Христо Караманджуков]], който съобщава, че ''„към началото на 1901 година ние вече имаме в Гюмюрджинско вече образувани ядра във всяко село почти, макар не навсякъде да са еднакво стегнати и организирани“'' и привежда имена като участници в заверата имената на Христо Момчилов Калайджията, братята Стоян, Пею и Костадин Кирекчиеви, кметът Станко [Кадиев], Бечо Георгиев<ref>Караманджуков, Христо Ив., Западнотракийските българи в своето културно-историческо минало, с особен поглед към тяхното политико-революционно движение, Книга I – Историята им до 1903 г. (София, 1934), стр. 198</ref>. Краткото пребиваване на Чавдаров в селото, както и разделението на екзархисти и патриаршисти вероятно са били основните причини да не се организира истински революционен комитет. След заминаването на [[Бойко Чавдаров]] вероятно това ядро се е разпаднало, тъй като известно време след това друг от апостолите на [[Тракия]] – чадърлиецът [[Чавдар Чавдаров]] си спомня: ''„В село Дерекьой бе същото положение [част от селяните все още се гърчеели] – свещеникът му бе грък. Поради туй посветих в делото кмета на това село – Станко, заедно с Пейо Кирекчиев и учителя Димитър Киров, мой съселянин и бивш ученик в град Гюмюрджина“''<ref>НБКМ–БИА, Ф 641, а.е. 13, л. 217 [Орманджиев, Иван П., Приноси към историята на македоно-одринското революционно движение в Тракия, книга VII (ръкопис)]</ref>. Независимо от тези усилия дерекьойци да бъдат включени в подготовката и провеждането на [[Илинденско-Преображенското въстание]], селото не взело участие в него, няма данни и отделни негови жители да са участвали в чети. Това се потвърждава и от рапорта на училищния инспектор за 1905/1906 г., който отбелязва, че дерекьовци са ''„към общи работи твърде индиферентни и националното им съзнание много слабо развито“''<ref>ЦДИА, Ф. 246К, оп. 1, а.е. 274, л.122 – 138 [Рапорт за състоянието на учебното дело през учебната 1905 – 1906 г. в селата подведомствени на Гюмюрджинското българско архиерейско наместничество].</ref>.
 
== Дерекьой в пределите на България (1913 – 1919) ==