Разлика между версии на „Йосип Йелачич“

4 байта изтрити ,  преди 1 година
м
Общи промени; козметични промени
({{lang-hr}} => {{lang|hr}})
м (Общи промени; козметични промени)
 
== Образование и военна служба ==
Йосип Йелачич произхожда от стар благороднически род от областта [[Турополе]] (в Централна Хърватия, южно от Загреб). Родовите му имения са в Бужим.<ref name="blsoe-jj">Sundhaussen, Holm. [http://www.biolex.ios-regensburg.de/BioLexViewview.php?ID=1033 Jelačić von Bužim, Josip Graf]. Във: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Том 2. Мюнхен 1976, с. 263. Посетен на 22.09.2016.</ref> Баща му, Франьо Йелачич, е висш офицер (фелдмаршал–лейтенант) от армията на Хабсбургите, който участва във войните срещу Наполеон през 1799 – 1809 година.<ref>[https://www.deutsche-biographie.de/gnd136271278.html#adbcontent „Jellacic de Buzim, Franz Freiherr“.]. Във: Allgemeine Deutsche Biographie, Том 13 (1881), с. 756.</ref>
 
След смъртта на баща си през 1810 година Йосип постъпва във виенския [[Терезианум]]<ref name="blsoe-jj"/> – академия, в която децата на благородниците от различни краища на Австрийската империя се обучават за кариера във войската и администрацията на императора. През 1819 година започва службата си в австрийската армия като младши офицер (подпоручик). Повече от четвърт век (с прекъсване поради болест между 1822 и 1825 година) служи в [[Галиция]], Северна Италия, [[Далмация]] и [[Военна граница|Хърватска крайна]], набирайки военен и административен опит като помощник на далматинския губернатор (от 1837 до 1841) и началник (от 1842 година) на граничарския полк в [[Глина (град)|Глина]].<ref name="hbl-jj">[http://hbl.lzmk.hr/clanak.aspx?id=135 „Jelačić, Josip“.]. Във: Hrvatski biografski leksikon. Leksikografski zavod Miroslav Krleža. Посетен на 21.09.2016</ref>
 
== Хърватски бан ==
Йелачич е назначен за [[бан (титла)|бан]] на Хърватия от император [[Фердинанд I (Австрия)|Фердинанд]] през март 1848 година, броени дни след избухването на [[Австрийска революция (1848 – 1849)|въстанията във Виена]] и [[Унгарска революция (1848 – 1849)|Пеща]]. Полагайки клетва за вярност на императора, той получава и званието [[фелдмаршал–лейтенант]] от имперската армия. Почти по същото време Йелачич е провъзгласен за управител и от хърватските националисти в [[Загреб]], които се опасяват от претенциите на новото унгарско правителство за господство над Хърватия и Славония. С тяхната открита подкрепа и с прикритото насърчение от виенските управници, той отхвърля унгарската власт и в началото на юни свиква в [[Загреб]] хърватски парламент (събор), който утвърждава решението му за премахване на [[крепостното право]].<ref name="hbl-jj"/>
 
[[КартинкаФайл:Jellasics harcosai kozott.jpg|мини|ляво|250п|Йелачич и бойците му при Швехат (картина на съвременник)]]
 
Под председателството на Йелачич Съборът взема решения за обособяване на хърватските земи (заедно със Славония) със собствено правителство („Банско вече“) и администрация като автономна част от [[Хабсбургската монархия]]. Това го вкарва в конфликт с правителството на [[Лайош Батяни]] в [[Пеща]] и усложнява отношенията му с имперските власти, които разчитат на сътрудничеството с унгарците, за да отразят [[Австрийско–италианска война (1848 – 1849)|нападението на Пиемонт]] срещу италианските си владения. По почин на унгарския министър–председател, императорът отнема титлата на Йелачич. На практика, Йелачич остава управник на Хърватия, снабден от Събора с [[диктатор]]ски правомощия, разширява властта си над [[Славония]] и влиза във връзка със сърбите от [[Войводина]], които се вдигат на оръжие срещу унгарците през юли 1848 година.<ref name="hbl-jj"/>
През следващите месеци отношенията между [[Пеща]] и [[Виена]] се влошават и императорът отново утвърждава Йелачич за законен управник на хърватските земи. Изпреварвайки унгарските военни приготовления, през септември 1848 година хърватският бан минава с войските си [[Драва]] и се насочва към Пеща. Спрян в [[битка при Пакозд|битката при Пакозд]], той е принуден да отстъпи на австрийска територия. Участва в обсадата на разбунтувалата се Виена. В [[битка при Швехат|битката при Швехат]] през октомври отблъсква унгарската армия, дошла на помощ на обсадените, и така допринася за окончателното потушаване на демократическата революция в столицата на империята.<ref name="hbl-jj"/>
 
[[FileФайл:Estatua de Ban Jelacic, Zagreb, Croacia, 2014-04-20, DD 02.JPG|мини|250п|Паметник на бан Йелачич в Загреб]]
 
Йелачич съдейства с войските си и на контраофанзивата на австрийския [[фелдмаршал]] [[Алфред Виндишгрец]] в Унгария в края на 1848 и началото на 1849 година. Политическият резултат от успеха на тази кампания е манифестът от [[Оломоуц|Олмюц]], с който новият император [[Франц Йосиф]] налага на поданиците си централизирано държавно устройство и така зачерква стремежа на хърватите към самостоятелност. След като не успява да разубеди императора, Йелачич се подчинява на политиката му и след завръщането си в [[Загреб]] през май 1849 потиска революционната агитация.<ref name="hbl-jj"/>