Джоузеф Инрайт: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м overlinking |
||
Ред 38:
[[Капитан]] '''Джоузеф Франсис Инрайт''' (лат. ''Joseph Francis Enright''; р. [[18 септември]] [[1910]] г. в гр. [[Майнът]] в [[Северна Дакота]], [[САЩ]]; п. [[20 юли]] [[2000]] г. във [[Феърфакс (Вирджиния)|Феърфакс]] във [[Вирджиния]], [[САЩ]]) е [[Съединени американски щати|американски]] морски офицер, участник във [[Втора световна война|Втората световна война]]. Известен най-вече като командир на [[подводница]]та „[[Арчърфиш]]“, която на [[29 ноември]] [[1944]] г. торпилира и потапя [[Япония|японския]] [[самолетоносач]] „[[Шинано (самолетоносач)|Шинано]]“, най-големият самолетоносач до този момент в историята.
Джоузеф Инрайт е роден в гр. [[Майнът]] в щата [[Северна Дакота]] в [[САЩ]] на [[18 септември]] [[1910]] г. Син е на ирландеца Джон Инрайт и норвежката Мини Олсон. Завършва [[Военноморска академия на САЩ|Военноморската академия на САЩ]] в [[Анаполис]] през [[1933]] г. като [[енсин]]. Служи три години (1933-36) на линкора „Мериленд“. Постъпва в Подводните сили през [[1936]] г. След това шест години служи в „[[С-35]]“ и „[[С-22]]“, като на „С-22“ изпълнява длъжността старши помощник-командир. През [[1942]] и [[1943]] г. [[капитан-лейтенант]] Инрайт командва „[[О-10]]“ и „[[Дейс]]“. През есента на 1943 г. като командир на „Дейс“ получава точни разузнавателни данни за местоположението, курса и скоростта на японския самолетоносач „[[Шокаку]]“, но японския кораб успява да се изплъзне на Инрайт. Подводницата „Дейс“ се връща във военноморската база при атола [[Мидуей (острови)|Мидуей]] на [[11 декември]] [[1943]] г. Недоволен от неуспеха с „Шокаку“, Инрайт моли да бъде освободен от военна служба. На [[28 декември]]
След няколко месеца във военноморската база при атола [[Мидуей (острови)|Мидуей]], Инрайт поема командването на „[[Арчерфиш]]“ на [[24 септември]] [[1944]] г. На [[28 ноември]]
След края на Втората световна война Инрайт има множество назначения на морска и брегова служба, като през [[1952]] г. е произведен в чин капитан. През [[1949]]-[[1950|50]] г. е командир на 31-ви дивизион подводници, на „Фултън“ през [[1953]]-[[1954|54]] г., на 8-а ескадра подводници през [[1954]]-[[1955|55]] г. и на тежкия крайцер „Бостън“ през [[1959]]-[[1960|60]] г. На [[1 юли]] [[1963]] г. се уволнява като капитан и с много ордени. Преподавал е във Военноморската академия на САЩ. Влиза в Залата на славата на скандинавските американци. Работи в „[[Нортроп Корпорейшън]]“ в Масачузетс и „[[Сандърс Корпорейшън]]“ в [[Ню Хампшър]], след което през [[1995]] г. отива в района на гр. [[Вашингтон]]. Съавтор на излязлата през 1987 г. книга „Шинано! Потъването на тайния японски свръхкораб“.
Съпругата му Вирджиния Робъртсън Инрайт умира на 49 години през 1986 г., а Джоузеф – негов син, през 1998 г. Капитан Джоузеф Инрайт умира на [[20 юли]] [[2000]] г. във Феърфакс, [[Вирджиния]] на 89 години след [[мозъчен кръвоизлив]], като тогава има 2 внука и 5 правнука. Заупокойната панихада е отслужена на [[8 август]]
== Външни препратки ==
| |||