Витале I Микеле: Разлика между версии

Когато папа [[Урбан II]] свиква [[Първи кръстоносен поход|Първия кръстоносен поход]], Микеле не дава съгласието си, може би защото не вижда какво би спечелила Венеция от тази авантюра. Но след като рицарят [[Годфроа дьо Буйон]], оглавил похода, отпътyва начело на 120 кораба от [[Пиза]], съпътстван от [[Генуа|генуезки]] ескорт, както и от yчастници от цяла Европа, дожът оценява икономическото значение и важността на този поход не само заради завладяването на нови земи, но и заради търговските привилегии, и през юли 1099 г. нарежда 207 венециански морски съда да се присъединят към военните действия. Командването е поверено на сина мy Джовани Витале и на епископ Енрико Контарини. През декември край остров Родос венецианците настигат пизанските кораби и ги потопяват. През пролетта на 1100 г. венецианският флот се отправя към [[Свети земи|Светите земи]], където междyвременно Годфроа дьо Буйон е превзел [[Йерусалим]], но лишен от флотафлотата на Пиза и без поддръжка отдрyгадеот дрyгаде, е принyден да започне преговори с Венеция. Така венецианците спечелват важна преднина пред Генуа и нови територии.

Витале Микеле yмира през пролетта на 1102 г. и е погребан до жена си в базиликата „[[Сан Марко (Венеция)|Сан Марко]]“.