Разлика между версии на „Битка при Велбъжд“

редакция без резюме
'''Битката при Велбъжд''' се състои на [[28 юли]] [[1330]] г., в околностите на [[Велбъжд]] (дн. град [[Кюстендил]]), между българската войска, водена от цар [[Михаил III Шишман Асен]] и [[Сърбия|сръбската]] войска, предвождана от крал [[Стефан Дечански|Стефан Урош III Дечански]]. Завършва с поражение за българите.
 
Сръбското кралство, възползвайки се от междуособиците в [[Втора българска държава|България]] и [[Византия]], както и от непрестанните сблъсъци помежду им, успяло да завладее част от териториите им. Михаил III Шишман започва подготовка за завладяване на Сърбия, чийто владетел е бившият Михаилов [[Роднински връзки|шурей]] Стефан Дечански. За някои историци Михаил Шишман е единственият български цар (след смъртта на [[Иван Асен II]]) опитал се да спре „сръбската експанзия“ и да върне в пределите на България западните ѝ територии, въпреки че те са завоювани от Византия. За целта през пролетта на 1330 г. той сключва антисръбски съюз с византийския император [[Андроник III Палеолог]]. Според повечето предположения, крайната цел е била пълното унищожение на Сръбското кралство и поделяне на земите му между България и Византия. Михаил Шишман привлякъл в коалицията владетелите на [[Влашко]], [[Молдовско княжество|Молдова]] и черните [[яси]].
 
На [[19 юни]] [[1330]] г. българските войски тръгват от [[Търново]], но вместо да се насочат направо към сръбската граница, минават през [[Видин]] и [[София]]. Обикновено като причина за този необичаен обход се сочи желанието на Михаил Шишман да съедини войската си с тази на брат си [[Белаур]], но тъй като брат му пристига след края на битката, явно във Видин са се присъединили [[татари|татарските]] наемници на Кара Кишек, син на [[Чака]]. Към армията на Шишман се присъединява и влашкия воевода [[Иванко I Басараб]], който е тъст на ловешкият деспот депост [[Иван Александър]] и съюзник на българския цар.
2541

редакции