Древноегипетски календар: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м неправилно членуване - предлог и пълен член |
м overlinking |
||
Ред 22:
Едва в Късната епоха всеки от месеците в трите "тетрамена" бил наименован: Тот, Паофи, Атир и Хойак от периода на разливите; Тиби, Мехир, Фаменот и Фармути от втория тетрамен, този на покълването; Пахонс, Пайни, Епифи и Мезори за третия, сезона на сушата. За да обозначат определен ден, египтяните посочвали годината от царуването, месеца, сезона и деня. Например година 9 на [[Джосеркара]] [[Аменофис I]], месец трети от горещините (Епифи), ден ден девети, е посочената от медицинския [[папирус]] [[Еберс]]. Датата, която отбелязвала началото на годината била ([[19 юли]] по юлианския календар или [[15 юни]] по нашия; на географската ширина на [[Мемфис]]).
По подобие на годината, която били разделили на 12 месеца, най-вероятно след наблюдение на лунните цикли (виж [[Древен Египет, календар|Календар]]), египтяните разделят деня и нощта - всеки на 12 часа, като ги нарекли „слънчеви часове“ и „часове на мрак“. Изглежда тези часове са променяли своята продължителност според годишния сезон, като само близките до равноденствията дни и нощи траели еднакво дълго. За да се посочи часа, се казвало: часът Х от нощта, или часът Х от деня. Освен това жреците били нарекли часовете с едносъставни имена, като например „сияйният“, който е първият час на деня, или сложни, например „който вижда красотата на [[Ра]]“ — за дванайсетия час на нощта. Дванадесетте часа на нощта представляват дванадесетте области на долния свят, които
Още от началото на [[Новото царство на Египет|Новото царство]], а може би и от по-ранен период, египтяните познават различни уреди за измерване на времето, по принцип използвани в [[Храмове в Древен Египет|храмовете]] и [[Древен Египет, Дворец|дворците]]: [[воден часовник|водни часовници]] ''клепсидри'' — каменни вази, обикновено старателно украсени и с пробита дупка, през която водата се изтича за дванадесетте нощни или дневни часа, с отбелязани отвътре линии, за да се следи ходът на часовете; [[слънчев часовник|слънчеви часовници]], отбелязващи часа според дължината на хвърлената сянка или според посоката; „звездни часовници“, които наподобяват уреди за астрономическо наблюдение. При звездните часовници се използват предварително съставени астрономически таблици, екземпляри от които са запазени до днес в гробниците на [[фараон]]ите от [[Древен Египет, XX династия|XX династия]]. Тези таблици можело да бъдат използвани по време на определени 15 дни в годината, а били необходими 24 от тях, за да се изготви пълна звездна таблица. Наблюдателят, който носел плоча, линия с процеп и триъгълник, заставал срещу някакъв предмет, служещ за отправна точка, поставен по посоката на Полярната звезда; масата представлявала фигурата на отправната точка с разположението на звездите спрямо главата му във всеки час от денонощието. С помощта на този уред за отмерване, наблюдателят откривал звездата, отправна точка, разположена над главата или окото според часа, и било достатъчно да погледне към плочата, за да знае кое време на нощта е.
| |||