Егон Шиле: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 3x нов ред, 2x тире (ползвайки Advisor)
м overlinking
Ред 31:
 
== Биография ==
Когато Шиле е на 15, баща му умира от сифилис и той става повереник на вуйчо си (брат на майка му), който е разтревожен от липсата на интерес на младежа към учението, но въпреки това признава страстта и таланта му по отношение на изкуството. През 1906 г. Шиле кандидатства в ''Kunstgewerbeschule'' (''Институт по изкуства и занаяти'') във [[Виена]], където [[Густав Климт]] е учил някога. През първата му година там Шиле е изпратен по настояване на няколко членове на факултета в по-традиционната ''Akademie der Bildenden Künste'' във [[Виена]] през 1906 г. Там той учи боядисване и рисуване, но е разочарован от консерватизма на учебното заведение. Тъй като съществуват сведения, доказващи, че [[Адолф Хитлер]] е отхвърлен от Академията през 1907 г., това е довело до погрешното мнение, че Шиле и [[Хитлер]] са се познавали във [[Виена]].
 
През 1907 г. Шиле се среща с [[Густав Климт]]. [[Климт]] насърчава по-млади художници и е заинтригуван от младия надарен Шиле, купува негови рисунки и му предлага да размени такива срещу негови собствени, урежда му модели и го представя на потенциални спонсори. Също така представя Шиле на ''Виенския [[пленер]] на изкуствата и занаятите'', свързан със [[Сецесион]]а. През 1908 Шиле прави първата си изложба в Клостерннойбург. Той напуска Академията през 1909 г., след завършване на третата си година, и основава ''Нова Арт Група'' заедно с други недоволни студенти.
Ред 37:
[[Климт]] кани Шиле да изложи някои от неговите творби във Виенското ''Kunstschau'', където последният се натъква на [[Едвард Мунк]], [[Ян Туръп]] и [[Винсент Ван Гог]] сред поканените. Вече неограничаван от традициите на Академията, Шиле започва да изследва не само човешките форми, но и човешката сексуалност. По онова време, мнозина намират показността на творбите му за скандална.
 
През 1911 г. Шиле среща седемнадесетгодишната Валери (Уоли) Нойзил, която заживява с него във [[Виена]] и му позира като модел за някои от най-добрите му рисунки. За нея е известно много малко – че е била модел на [[Густав Климт]], а може би и негова любовница. Шийле и Уоли избягат от клаустрофобичния, както го възприемат, център на [[Виена]], и заминават за малкото градче Český Krumlov (Крумау) в Южна [[Бохемия]] (родното място на майката на Шиле, понастоящем място на музей в памет на Шиле). Въпреки семейните връзки на Шийле в Крумау, той и любовницата му са прогонени от града от жителите, които категорично осъждали начина им на живот, включително и факта, че наемал девойки от града да му позират, както се твърди.
 
Те заедно се преместват в Нойленгбах, 35 километра западно от [[Виена]], в търсене на вдъхновяващи околности, както и не относително евтино студио, в което да работят. Както и във[[Виена]]въвВиена, студиото на Шиле става сборен пункт на малолетните престъпници в Нойленгбах. Начинът му на живот предизвиква още по-голяма враждебност сред жителите на градчето и през април 1912 г. той е арестуван за съблазняване на младо момиче, което е малолетно.
 
Когато влиза в студиото му, за да го арестува, полицията иззема повече от сто рисунки, считани за порнографски. Шиле е задържан до започване на съдебния процес. Когато случаят му е изложен пред съдия, обвиненията за прелъстяване и отвличане отпадат, но художникът е признат за виновен за излагане на еротични рисунки на място, достъпно за деца. В съда съдията изгаря една от непристойните рисунки на пламъка на свещ. Двайсетте и един дни, през които е задържан, се вземат предвид, и Шиле е осъден само на 3 дни затвор. Докато е в затвора, Шиле създава серия от 12 рисунки, изобразяващи мъките му в затвореното и консервативно място.
Ред 45:
През 1915 г. Шиле среща Едит и Адел Хармс, които живеят с родителите си на улицата срещу студиото му. Семейството им е от средната класа; баща им е майстор шлосер. През април Шиле и Едит се сгодяват, а вярната Уоли е хладнокръвно отхвърлена от него. Въпреки недоволството на семейството ѝ, Шиле и Едит сключват брак през юни 1915 г. Въпреки избухването на [[Първата световна война]], Шиле успява да развива артистичните си стремления. Продуктивността му е завидна, а творбите му отразяват зрелостта на артист, който напълно контролира таланта си. Поканен е да участва в 49-тата изложба на [[Сецесион]]а, който се провежда във [[Виена]] през 1918. Петдесет от творбите на Шиле са одобрени за изложбата, и се излагат в основната зала. Също така той проектира плаката за изложбата, който представлява реминисценция на Последната вечеря, с негов портрет на мястото на [[Исус Христос]]. Изложбата е с огромен успех, вследствие на което цените на рисунките на Шиле се увеличават и той получава много поръчки за портрети.
 
През същата година той има успешни изяви в [[Цюрих]], [[Прага]] и [[Дрезден]]. Шиле участва в множество общи изложби, включително тези на ''Новата Арт Група'' в [[Прага]] през 1910 г.; [[Будапеща]] през 1912 г.; Зондербунд, [[Кьолн]] през 1912 г.; както и няколко представяния на [[Сецесион]]а в [[Мюнхен]], започнали през 1911 г. През 1913 г. Галерия Ханс Голц, [[Мюнхен]] организира първата самостоятелна изложба на Шиле. Провежда се в [[Париж]] през 1914 г.
 
През есента на 1918 г. епидемията от [[Испански грип]], отнел повече от 20 000 000 живота в [[Европа]], достига и [[Виена]]. Едит, бременна в шестия месец, умира от болестта на 28 октомври. Шиле почива само три дни след жена си. Тогава е на 28 години. По време на последните три дни от живота си, Шиле рисува няколко скици на Едит; това са последните му творби.