Единна Русия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos
м overlinking
Ред 68:
Парламентарните избори в края на 2011 година се определят като знакови за „Единна Русия“ заради преобладаващите обвинения на опозицията в масови изборни нарушения и последвалото напрежение в обществото.
 
През декември 2011 година, управляващата партия на премиера [[Владимир Путин]] получава 49,5% от гласовете и 238 от общо 450-те места в Държавната Дума. Наблюдатели констатират отлив в подкрепата за „Единна Русия“ в сравнение с резултатите от предходните парламентарни избори и то при тенденция към свиване на избирателната активност – с 3% спрямо 2007 година и 5% спрямо изборите през 2003 година. На изборите през 2007 година, партията печели 64% от гласовете на избирателите и 315 места в Държавната Дума. Анализатори окачествят подкрепата за „Единна Русия“ на изборите през 2011 като най-слабия изборен резултат от идването на [[Владимир Путин]] на власт през 1999 година. Въпреки по-ниската избирателна активност и по-слабата подкрепа за партията на Путин, „Единна Русия“ остава първа политическа сила в страната. Подкрепата за втората по гласове партия – Комунистическата партия, бележи ръст и увеличава броят на депутатите си в Думата – от 57 през 2007 на 92 през 2011 година. По-добрите резултати за комунистите и леко разклатените позиции на „Единна Русия“ в Думата са взаимно свързани, твърдят анализаторите. Трета и четвърта са съответно „[[Справедлива Русия]]“ с 13,2% и националистите от [[Либерално-демократическа партия на Русия]] с 11,56% одобрение на руския народ. Броени дни след парламентарните избори, на 14 декември президентът Медведев се среща с лидерите на парламентарно представените политически сили с оглед на необходимостта от „реформата на политическата система да бъде продължена“ и предлага на опозицията да участва в разпределението на комитетите в Държавната Дума.
 
Новоизбраната Държавна Дума започва работа на 21 декември като вместо дотогавашните 32, комитетите са намалени на 29. Мнозинството поема 15 комитета, като „Единна Русия“ предлага останалите 14 на опозицията – 6 за „Комунистическа партия“ и по 4 за „[[Справедлива Русия]]“ и [[Либерално-демократическа партия на Русия]].