Едра шарка: Разлика между версии

По време на [[Римска империя|Римската империя]] е документирана епидемия от едра шарка и в Стара планина – [[Епидемия на Киприян]]. В резултат от нея загива около 30% от населението на крайдунавските римски провинции.<ref name="Jones 1964">Jones (1964)</ref> По време на [[Българските земи под османско владичество|Османското владичество]] заболяването е сред най-разпространените инфекциозни болести. През 1717 г. [[Мери Монтагю]] пише, че в европейската част на Османската империя при мюсюлманското и християнското население се прилага [[инокулация]] срещу заболяването.<ref name=":0">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=24 – 26|oclc=894636829}}</ref> Първите достоверни статистически сведения се появяват след [[Освобождение на България|Освобождението]]. В периода [[1893]] – [[1897]] г. заболяват 9475 души като 1069 от тях умират. През следващите години заболеваемостта варира от 42 души през [[1898]] г. до 309 през [[1903]] г. Вариолата в България е ликвидирана през [[1928]] г. като с това страната се нарежда сред една от първите в световен мащаб справили се с изкореняването на заболяването. Основната причина за ликвидирането на едрата шарка се дължи на факта, че още през [[1882]] г. започва производството и прилагането на противошаркова ваксина. Тя започва да се произвежда в новооткрития институт „Оспеный телятник“ под ръководството на д-р Борис Окс. През [[1903]] г., с влизането в сила на Закона за опазване на общественото здраве, ваксинацията против вариола в България придобива задължителен характер.