Дирекция „Въздушни съобщения“: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
м overlinking |
||
Ред 6:
След [[Първата световна война]], съгласно клаузите на [[Ньойски договор|Ньойския мирен договор]], България трябва да разруши военната си авиация, но получава разрешение „да притежава цивилна авиация“.
След вандалския акт на разрушаване с няколко ремонтирани самолета в периода 1919 – 1920 г. се превозва пощата между [[София]], [[Русе]], [[Варна]], [[Пловдив]], [[Горна Оряховица]] и [[Бургас]]. Към Министерството на железниците, пощите и телеграфите се открива „Отделение за въздухоплаване“, което с царски указ № 40 от 15.07.1924 година се преобразува в „Дирекция на въздухоплаването“ <ref>'''Дреников''', Иван Г., Командирите на Въздухоплаването в България до 1944 г., Издателство КОНТЕКСТ, София, 2004</ref>. Преоборудваните военновременни самолети превозват от 1 до 4 пътници. Закупените за нуждата на Дирекцията 17 нови самолета превозват предимно поща и след неуспешни опити да се открият редовни въздушни пътнически линии, тази идея е изоставена. Създаденото с договор от 1926 г. смесено българо-германско дружество за авиотраспорт [[Бунавад]] обслужва линията София-
До [[Втората световна война]] над територията на България са организирани въздушни линии на [[Ер Франс]], [[Аерофлот]], [[Луфтханза|Дойче луфтханза]] и полският [[ЛОТ]]<ref>'''Цаков''', Цветан, Мъже и криле, Държавно издателство „Техника“, София, 1987</ref>.
| |||