Левски (област Пазарджик): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал след запетая; козметични промени |
м Общи промени |
||
Ред 87:
* ''Б<small>АЙРАКТАРИТЕ</small>''. В миналото местността била покрита с вековни дъбови гори. Но по-късно били изкоренени и превърнати в плодородни земи, които през първите години дали богата реколта и получили байрака на първенството.
Според други легенди из гъстите гори на тази местност се подвизавали две смели девойки – байрактарки, който водели малки дружинки и всявали страх сред поробителя.
* ''Г<small>РОБЧЕТО</small>''. Има две места, които носят това име и се намират в близозт едно до друго. Едното е до Дудовата сая и се казва К<small>ОСТАДИНОВИЦА</small>. Другото гробче е на Канарската пътека, и сега има следи от нея – свързвала е с. Елшица, където е била мината,
* ''Г<small>ЯВУРОВО ГРОБЧЕ</small>''. Място в местността Кавуралан, където е погребан Петър Гявуров – един от първите представители на Гявуровия род, дошли из тези места.„Тук почива Петър Гявуров, умрял от чума през 1832 г.“ – пише на поставен каменен кръст<ref>в. „Оборище“, бр.6, 1982 г.</ref>. Друго предание говори, че Гявуров бил обит от турски ловци и по-късно неговият внук Ив. Гявуров им отмъстил – запалил къщите им и се преселил в с. Аджиларе (Ал. Константиново).
* ''К<small>АРАИСИНОВА (ЮСЕИНОВА) ПОЛЯНА</small>''. Някога притежание на богат местен турчин – Караиселин, който по предание след Освобождението избягал от Калагларе и се заселил в Татар Пазарджик.
Ред 181:
В борбата за национално освобождение Калагларе взема дейно участие. В самото [[Априлското въстание]] с. Калагларе участва с над 60 души, като дава 18 убити. Освен това над 20 души били задържани, а 170 къщи опожарени<ref>Димитров, Г.М. Княжество България. С., 1876 г., Макгахан, Ян.(1876 – 1944). С., 1977, с.181 – 187;сп.„Зорница“, бр.35 от 27 август 1876 г.;бюл.„Панагюрски летапис“ – ГИМ – Панагюрище. С., 1974, с. 7 – 11.</ref>.
Местните участват активно
По време на въоръжената антифашистка борба през [[1944]] г. Калагларе също е на предните позиции. От селото излизат 26 партизани, много ятаци и помагачи<ref>Гергов, Ив., кн.„Хроника на един бунтовен край“</ref>.
| |||