Разлика между версии на „Екатерина I“

8 байта изтрити ,  преди 1 година
м
overlinking
м (без   интервал)
м (overlinking)
Животът на [[Екатерина I]], както казва [[Волтер]], е изключителен, почти колкото на самия [[Петър Велики]]. Няма официални документи, които да разкриват истинския ѝ произход. Смята се, че е родом от селцето Шчечин (днешна [[Полша]]), въпреки че Германия претендира за това Екатерина да е с немски корени. В онзи период от време, този район е бил част от немската империя. Екатерина (първоначално е наричана „Марта Скавронска“) е дъщеря на [[Самуил Скавронски]]. Баща ѝ е литовски гражданин от полски произход, по всяка вероятност католик. Самуил сключва брак с Доротея Хан в [[Йекабпилс]] през [[1680]] г. Майка ѝ е известна като Елизабет Мориц, а за баща ѝ се предполага, че е бил шведски офицер. Някои източници посочват, че баща ѝ е работил като гробар. Родителите на Екатерина умират от чума около [[1689]] г., оставяйки пет деца. Леля ѝ поема грижата за нея и я изпраща в [[Мариенбург]] (дн. [[Алуксне]], близо до границата с [[Естония]] и [[Русия]]), където 3-годишната Екатерина е била приета от [[Йохан Ернст Глюк]], лютерански пастор и преподавател (първият, който превежда [[Библията]] на латвийски език). Там тя работи като прислужница, при което никакви усилия не са положени, за да я научат да чете и пише. Така тя остава неграмотна до края на живота си.
 
Екатерина е била много красива девойка. На седемнадесет години, тя се омъжва за Йохан, който е от шведски произход. С него тя прекарва осем дни през [[1702]] г., по време на оттеглянето на шведските войски от [[Мариенбург]]. Когато руските войски превземат [[Мариенбург]], на пастор Глюк му е предложено да работи като преводач и така фелдмаршал [[Борис Шереметев]] го отвежда в Москва. Съществуват недоказани истории, в които Екатерина се е считало, че имала интимни отношения с генерал [[Адолф Рудолф Бауер]], но никога с точност няма да може да се каже дали всъщност е имало нещо повече между тях.
 
След време тя става част от прислугата на княз [[Александър Меншиков (офицер)|Александър Меншиков]], който е най-добрият приятел на [[Петър Велики]]. В друга не малко обсъждана хипотеза, се предполага, че между Екатерина и [[Александър Меншиков (офицер)|Александър Меншиков]] е имало нещо повече, макар че Меншиков вече е бил сгоден за [[Даря Аресениева]], бъдещата му съпруга. През [[1703]] г., по време на посещението си в дома на Меншиков, [[Петър Велики]] се запознава с Екатерина, и не след дълго любовта помежду им пламва. През [[1705]] г. тя се превръща в православна християнка и променя името си на Екатерина Алексеевна. Екатерина и Даря придружават Петър и Меншиков при всяко едно тяхно военно посещение.
През [[1724]] г. Екатерина е официално провъзгласена за съвладетел.
 
Годината преди смъртта на Петър, отношенията им са били обтегнати поради подкрепата ѝ към [[Уилям Монс]], брат на бившата любовница на [[Петър I (Русия)|Петър I]] – Анна. Монс е заемал поста на секретар при императрицата. [[Петър Велики]] се е борил през целия си живот в безнадеждната битка за премахването на корупцията в [[Русия]]. [[Екатерина I]] е имала голямо влияние върху него, чрез което е могла да спечели много. [[Уилям Монс]] и сестра му Матрьона, придворна дама на Екатерина, започват да злоупотребяват с доверието, което получават, опитвайки се да осигурят достъп на чужди интереси до Екатерина и чрез нея да им прокарат път към императора. Очевидно [[Екатерина I]] е пренебрегвала този детайл, понеже доверието ѝ към тях е било безрезервно. Петър Велики успява да ги разобличи, като Монс е бил екзекутиран, а сестра му Матрьона изпратена в изгнание. Той и Екатерина не поддържали контакт в продължение на месеци. Според слухове, тя и Монс са имали любовна връзка, но няма доказателства за това.
 
Петър Велики починал на [[28 януари]] [[1725]] г. ст. ст.) без да назове своя наследник. [[Екатерина I]] започва да представлява интересите на обикновените хора, които са придобили високи държавни позиции благодарение на своите умения, а не на знатното си потекло. Смяната в управлението вероятно се извършва в полза на утвърдените аристократи. Поради тази причина по време на срещата на Съвета, който трябва да вземе решение относно бъдещето, е бил организиран преврат от Меншиков.