Елинор Кастилска: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал; козметични промени |
м overlinking |
||
Ред 35:
През 1252 г. крал [[Алфонсо X]] предявява претенции към Гасконското херцогство, което се намира в южната част на Аквитания - последното владение на английските крале във Франция. Претенциите на Алфонсо предизвикват ответна дипломатическа и военна реакция от страна на английския крал [[Хенри III]]. Едва в началото на 1254 г. кралските дворове на Англия и Кастилия започват преговори за решаване на спора. След известно пазарене по въпроса със зестрата на Леонор се стига до споразумение инфантата да се омъжи за английския престолонаследник [[Едуард I|Едуард]], в замяна на което [[Алфонсо X]] ще прехвърли претенциите си върху Гаскония на [[Едуард I|Едуард]]. За [[Хенри III]] бързото изпълнение на споразумението е толкова важно, че той дори отменя планираната церемония за посвещаване на [[Едуард I|Едуард]] в рицарство в Англия и договаря това да стане в Кастилия, където кастилският крал да удостои [[Едуард I|Едуард]] с рицарско звание преди сватбата.
Бракът на [[Едуард I|Едуард]] и Леонор е сключен на [[1 ноември]] [[1254]] г. в манастира Лас Уелгас в [[Бургос]]. Двамата младоженци са втори братовчеди, тъй като Леонор е правнучка на [[Елинор Плантагенет]], която е дъщеря на английския крал [[Хенри II]] и [[Елеонор Аквитанска]]. [[Хенри III]] бил изключително горд от начина, по който успява да разреши кризата с Гаскония, но за разлика от него неговите поданици са сериозно обезпокоени, че заедно с кралската невеста в родината им ще пристигнат и много нейни роднини, които ще се възползват от пагубната щедрост на
== Втора баронска война ==
Съществуват оскъдни сведения за живота на Елинор Кастилска в Англия до началото на Втората баронска война през 1264 г., която разделя кралството между привържениците на [[Хенри III]] и силите на баронската опозиция. По време на тези събития Елинор Кастилска активно подкрепя интересите на съпруга си [[Едуард I|Едуард]] и дори урежда пристигането на подкрепления от френски стрелци, набрани от владенията на майка ѝ в Понтио, Франция. През целия период на конфликта Елинор Кастилска остава в Англия, а разпространяваните слухове, че заради безопасността си тя е напуснала Англия и се е установила при майка си в Понтио, се оказват неверни. Слуховете, че инфантата урежда пристигането на подкрепления от Кастилия, стават причина след разгрома на кралските войски при Люис през юни 1264 г. лидерът на бароните Симон дьо Монфор да нареди Елинор да бъде преместена от замъка Уиндзор. Така, докато съпругът ѝ е държан в тъмница от бароните, които го залавят след битката при Люис, Елинор Кастилска е държана затворена в Уестминстърския дворец, където бароните ѝ осигуряват всички удобства. След победата на кралските войски при Ившам през 1265 г. [[Едуард I|Едуард]] взима активно участие в реформирането на кралското управление, а Елинор застава зад гърба му. Положението ѝ значително укрепва, след като тя ражда здрав син през юли 1266 г.
Ред 51:
За отношенията между [[Едуард I]] и Елинор Кастилска свидетелства и един любопитен обичай – всеки понеделник след Великден придворните дами на кралицата устройвали „капан“ на краля и той трябвало да им плати символичен откуп, за да го пуснат да влезе в покоите на съпругата си след Великия пост. За значението, което този обичай има за краля, се съди и от факта, че на първия Великден след смъртта на Елинор кралят дарил придворните дами на покойната си съпруга по същия начин, както преди смъртта ѝ.
Често самотата, в която кралят прекарал времето от смъртта на Елинор до повторната си женитба за Маргарит Френска през 1299, се изтъква като доказателство за дълбокия траур, в който [[Едуард I]] изпада след кончината на Елинор Кастилска. Всъщност кралят обмисля сключването на втори брак още през 1293, но причината за тези планове са политически. В едно писмо до абата на манастира в Клюни от януари 1291 кралят търси молитва за душата на съпругата ''„която жива обичахме много, и която мъртва не можем да престанем да обичаме.“'' В памет на съпругата си
Въпреки че един от синовете му от Елинор – бъдещият [[Едуард II]] – доживява зряла възраст, кралят се безпокои, че с единствен наследник на престола лесно може да се достигне до династична криза. Втората му жена ражда още двама сина и наследяването е осигурено.
=== Политическо влияние ===
Историческите сведения потвърждават, че Елинор Кастилска упражнява нищожно влияние върху управлението на съпруга си. Дори в уреждането на дипломатическите въпроси нейната роля е нищожна, въпреки че кралят взима под внимание желанието на съпругата си за възрастта, в която дъщерите им могат да се омъжат за чужди владетели. Крал [[Едуард I]] през цялото време спазва задълженията си към брата на Елинор - [[Алфонсо X]], но когато положението на последния става критично през 80 години на века, английският крал изпраща в Кастилия не английски рицари, а такива от Гаскония, която е по-близо до Кастилия. В Англия кралицата участва в разрешаването на незначителни конфликти между съпруга ѝ и поданиците му, но това става единствено със съгласието на краля и чрез помощта на някои изтъкнати членове на кралския съвет.
=== Икономическа активност ===
В Англия Елинор Кастилска развива активна икономическа дейност, изразяваща се в усилено придобиване на поземлени имоти. Нейните често агресивни по своите методи придобивания на земи представлява за средните векове необикновено висока степен на икономическа активност за една жена, било то и кралицата на Англия. Само в периода 1274 – 1290 г. кралицата придобива земи на стойност над 2500 лири годишно. Налага се Джон Пекман, архиепископът на Кентърбъри, да предупреди кралицата, че поведението ѝ на пазара на земя предизвиква брожения, клюки, слухове и скандали в кралството. Оказва се, че тази дейност на Елинор Кастилска всъщност е насърчавана от съпруга ѝ, който желае кралицата да притежава достатъчно земи, доходите от които да удовлетворяват финансовите ѝ нужди, без да се налага за тях да бъдат отпускани суми от държавната хазна. Един от методите, които кралят използва, за да увеличи поземлените имоти на кралицата, е да прехвърля в нейна полза дълговете, които християните земевладелци взимали от еврейските лихвари, а кралицата по този начин придобивала заложените срещу пари земи. Земевладелците обаче често били доволни да се отърват от дълговете и често сами се ползвали от благосклонността, с която кралицата се отнасяла към тях след това. Но репутацията на Елинор в Англия става все по-лоша и заради тясното ѝ обвързване със силно непопулярните лихвари.
| |||