Оряхово: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м 4-цифрени числа без интервал
/* История
Ред 24:
[[Файл:BASA-746K-1-84-18 a Bulgarian town as seen from the air 1930s.jpg|мини|Поглед от въздуха на Оряхово 30-те години]]
Град Оряхово е разположен в живописна хълмиста местност на десния бряг на река [[Дунав]]. В миналото градът е бил познат под различни имена – Върхов, Орезов, Ореов, Рахово и Оряхово от [[1886]] г.
=== Античност ===
Районът на Оряхово е обитаван от дълбока древност. Проведените археологически проучвания доказват съществуването на селища от всички исторически епохи – от ранния [[неолит]] до късното [[Средновековие]]. С [[траки]]те са свързани забележителни находки – [[късномикенски]] бронзови мечове и части от конска амуниция. Днес за разцвета на римската култура свидетелстват останките от античните крепости [[Вариана]] до село [[Лесковец (област Враца)|Лесковец]] и [[Валериана]] до село [[Долни Вадин]]. Тук е минавал важният [[римски път]] от [[Белград]] за [[Константинопол]] „[[Виа Иструм|Via Singiduno usque ad Constantinopolim per ripam Danubii]]“. На 1 km западно от Оряхово се е намирала средновековната [[крепост]] Камъка, изградена през [[9 век]] и просъществувала до [[14 век]]. Според [[Васил Миков]] последен управител на крепостта преди завладяването ѝ от османците е Косаня, чието име е запазено като топоним в района. Оттук по-късно преминават войските на два [[кръстоносен поход|кръстоносни похода]], предвождани от унгарските крале [[Сигизмунд Люксембургски]] ([[1396]]) и [[Владислав III|Владислав Ягело]] ([[1444]]). Днес от крепостта е останала правоъгълна двуетажна кула от времето на Второто българско царство.
=== Средновековие ===
На 1 km западно от Оряхово се е намирала средновековната [[крепост]] Камъка, изградена през [[9 век]] и просъществувала до [[14 век]]. Според [[Васил Миков]] последен управител на крепостта преди завладяването ѝ от османците е Косаня, чието име е запазено като топоним в района. Оттук по-късно преминават войските на два [[кръстоносен поход|кръстоносни похода]], предвождани от унгарските крале [[Сигизмунд Люксембургски]] ([[1396]]) и [[Владислав III|Владислав Ягело]] ([[1444]]). [[Жан льо Менгр|Жан льо Менгр-Бусико]] е взел лично участие в обсадата на Оряхово през 1396г., като е оставил кратко сведение за града.<ref>[http://historicalcities.narod.ru/hristomatja/selista/K-O/orjahovo/orjahovo-busiko.htm Из мемоарите на маршал Жан дьо Менгр Бусико]</ref> Формулирани сведения за Оряхово дава и друг участник в похода - [[Йохан Шилтбергер|Ханс Шилтбергер]], според който градът е обсаждан от 200 кръстоносци за пет дни, но е превзет едва когато местното православно население се надига и прогонва [[османци]]те.<ref>[http://historicalcities.narod.ru/hristomatja/selista/K-O/orjahovo/orjahovo-shiltberger.htm Из пътеписа на Ханс Шилтбергер от 1427г.]</ref> Това се потвърждава и от трети извор - стихотворението на Петер от Ретц, друг участник в похода на Сигизмунд.<ref>[http://historicalcities.narod.ru/hristomatja/selista/K-O/orjahovo/orjahovo-peter_rec.htm Из стихотворението „Битката край Шилдарн” на Петер от Рец]</ref> От трето лице за посочената обсада на Оряхово се разказва и в Шарловото продължение на Голямата френска хроника от „[[Сент Дени]]” в [[Париж]]. В нея се описва, че крепостта е била снабдена с двойна ограда от стени с кули, разположени на разстояние една от друга,<ref>[http://historicalcities.narod.ru/hristomatja/selista/K-O/orjahovo/orjahovo-sen_deni.htm Из Голямата френска хроника от манастира „Сент Дени”]</ref> от които днес е останала само една правоъгълна двуетажна кула. Същата хроника обаче твърди, че Оряхово е бил превзет с пристъп на кръстоносците и след това е бил опожарен.
=== Османски период ===
В [[Османската империя]] Оряхово се утвърждава като административен и икономически център на [[кааза]].
[[Хаджи Калфа]] посещава Оряхово през 1648 г. при пътуването си през [[Никополски санджак|Никополски]] към [[Видински санджак]], като оставя сведения, според които околността на града е изоставен и некултивирана.
 
Подробни сведения за Оряхово през този период оставя османския пътешественик [[Евлия Челеби]], посетил града около през 1656 г. Той го описва като оживен долен град с четиристотин каменни къщи, една джамия, един параклис и едно [[медресе]]. Според Евлия Челеби по време на [[Дългата война]] Оряхово е бил завладян от [[Михай Витязул]], като крепостта му е била разрушена. Според свидетелствата му, при неговото посещение в средата на XVII век крепостта на Оряхово е разположена на хълм от жълта пръст, има петоъгълна форма, на места действително е разрушена, но кулите стоят. Във вътрешността ѝ има не повече от седем постройки и укреплението не се поддържа от военно-стратегически съображения. Източикът съобщава, че в околността на града са разположени лозя и градини.
Районът на Оряхово е обитаван от дълбока древност. Проведените археологически проучвания доказват съществуването на селища от всички исторически епохи – от ранния [[неолит]] до късното [[Средновековие]]. С [[траки]]те са свързани забележителни находки – [[късномикенски]] бронзови мечове и части от конска амуниция. Днес за разцвета на римската култура свидетелстват останките от античните крепости [[Вариана]] до село [[Лесковец (област Враца)|Лесковец]] и [[Валериана]] до село [[Долни Вадин]]. Тук е минавал важният [[римски път]] от [[Белград]] за [[Константинопол]] „[[Виа Иструм|Via Singiduno usque ad Constantinopolim per ripam Danubii]]“. На 1 km западно от Оряхово се е намирала средновековната [[крепост]] Камъка, изградена през [[9 век]] и просъществувала до [[14 век]]. Според [[Васил Миков]] последен управител на крепостта преди завладяването ѝ от османците е Косаня, чието име е запазено като топоним в района. Оттук по-късно преминават войските на два [[кръстоносен поход|кръстоносни похода]], предвождани от унгарските крале [[Сигизмунд Люксембургски]] ([[1396]]) и [[Владислав III|Владислав Ягело]] ([[1444]]). Днес от крепостта е останала правоъгълна двуетажна кула от времето на Второто българско царство.
 
ПрезВ [[Възраждането]]справочник от 1726 г., отпечатан в Брюксел, Оряхово сее утвърждаваотбелязан като административенедин иот икономическиважните центъркрайдунавски на [[кааза]] (околия)градове. ТойГрадът е сред основните пунктове за снабдяване на [[Османската империя]] със стоки от [[Западна Европа]]. Функционира пристанище, на което спират австрийски, френски, руски и английски кораби. В книга от 1726 г., отпечатана в Брюксел, Оряхово е отбелязан като един от важните крайдунавски градове. Борбите за народна просвета на местното население намират израз в създаването на светско училище ([[1857]]) и читалище ([[1871]]). През [[1837]] г. е осветена църквата „Св. Георги“, която днес е паметник на културата от национално значение.
 
=== Възраждане ===
Борбите за народна просвета на местното население намират израз в създаването на светско училище ([[1857]]) и читалище ([[1871]]). През [[1837]] г. е осветена църквата „Св. Георги“, която днес е паметник на културата от национално значение. Апостолът на свободата [[Васил Левски]] е отсядал в града през месец юли 1872 г. на път за [[Букурещ]] и обратно във връзка с революционното дело. Градът е освободен на [[21 ноември]] [[1877]] г. след тридневни боеве на румънските войски с османските части. В чест на победата един от кварталите на [[Букурещ]] е кръстен на Оряхово – ''Рахова'', а в памет на загиналите румънски воини е изграден [[паметник]], чиято [[статуя]] е дело на италианския скулптор [[Арналдо Дзоки]], автор на паметника [[Цар Освободител (паметник)|Цар Освободител]] в [[София]] и на [[Паметник на Свободата (Русе)|паметника на Свободата]] в [[Русе]].
 
След Освобождението Оряхово има свой специфичен колорит – оживена търговия по Дунава, богат културно-просветен живот и първи постижения в областта на промишлеността. Градът е център на губерния за три месеца. След това в продължение на 10 години, през периодите [[1878]] – [[1882]] г. и [[1884]] – [[1889]] г., Оряхово е окръжен център. Оряховският окръг включва две околии – Оряховска и Белослатинска с общо 74 000 жители. В началото на [[20 век]] част от облика на града представлява комплекс от сгради, в чийто архитектурен стил присъства западно влияние. Много от тях са запазени и до днес. По-важни събития от този период са строителството на жп линия [[Червен бряг]] – Оряхово ([[1926]]); откриването на новата [[Църква (сграда)|църква]] „Успение Богородично“ ([[1911]]) и завършването на сградата на читалището по проект на видните архитекти [[Иван Васильов]] и [[Димитър Цолов]] ([[1936]]).