Жан-Франсоа Шамполион: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{цитат уеб/книга/периодика}} премахване на език-икона= / lang-icon=
м overlinking; козметични промени
Ред 19:
| повлиял = }}
}}
'''Жан Франсоа Шамполион''' ({{lang|fr|Jean-François Champollion}}) ([[1790]] – [[1832]]) е френски историк – ориенталист и лингвист, основател на египтологията и професор по [[египтология]] в Парижкия университет<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.britannica.com/biography/Jean-Francois-Champollion | заглавие= Jean-François Champollion|достъп_дата =21 август 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= 25 февруари 2018|труд=[[Енциклопедия Британика]] |издател= |цитат= |език= en}}</ref>. Той първи успява да разшифрова системата на [[Египетски йероглиф|египетските йероглифйероглифи]]и, използвайки открития в [[Египет]] [[Розетски камък]] с надписи на три езика<ref name="Weiss">{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://archive.schillerinstitute.com/fid_97-01/993_champollion.html | заглавие= How Champollion Deciphered the Rosetta Stone|достъп_дата = 21 август 2018 |фамилно_име=Mirak Weissbach |първо_име= Muriel |дата= |труд= |издател=The Schiller Institute |цитат= |език= en }}</ref>.
 
== Биография ==
Жан Франсоа Шамполион е роден в южното френско градче [[Фижак]] в провинцията [[Дофине]]. Смятан е за дете-чудо. Едва петгодишен, без помощта на възрастните се научава да чете и пише, като сравнява научените наизуст молитви с текстовете в молитвеника на майка си. На 6 години знае няколко езика. На единадесет чете от [[Библия]]та в староеврейския и&#768;ѝ оригинал, на тринадесет започва да се занимава с [[арабски език]]. Петнадесетгодишен той изучава [[гръцки език|гръцки]], [[латински език|латински]], [[арабски език|арабски]], [[сирийски език|сирийски]], [[арамейски език|арамейски]] и [[Коптски език|коптски]] език. Интересът му към древната история се развива под влияние на неговия брат – археолога Жак-Жозеф Шамполион-Фижак, който от своя страна е повлиян от [[Египетска кампания|египетската кампания]] на [[Наполеон Бонапарт]] през [[1798]] – [[1801]] г. Седемнадесетгодишен Жан-Франсоа става член на Академията на науките в Гренобъл. Вместо встъпителен реферат прочита започнатия от него труд „Египет през царуването на фараоните“. Учи в Парижкото училище за живи езици и в Колеж дьо Франс.
 
През [[1809]] г. се завръща в [[Гренобъл]] като професор по история. След връщането на Наполеон от остров Елба, неговият брат е назначен за секретар на императора. Наполеон се среща с двамата братя и живо се интересува от изследванията на Жан-Франсоа относно Древния Изток. След падането на Наполеон той загубва професорското си място и се преселва в Париж. През [[1822]] г. след петнадесетгодишна работа върху триезичния надпис на „Розетския камък“ Шамполион предлага принципите за дешифриране на йероглифното писмо на древните египтяни и определя последователността в развитието на египетската писменост – йероглифна, йератична, демотична.
Ред 28:
През [[1826]] г. му е поръчано да организира първия музей, специализиран по Древния Египет.
 
През [[1829]] – [[1830]] г. заедно с италианския лингвист Иполита Роселини води археологическа експедиция в [[Египет]] и Нубия. В този период събира и копира огромно количество текстове, изображения и паметници, публикувани след смъртта му в изданието „Паметници на Египет и Нубия“. От [[1831]] г. ръководи катедра по египтология в [[Колеж дьо Франс]]. Шамполион съставя първата граматика и речник на [[египетски език|египетския език]]. Той е член на Френската академия от [[1830]] г., почетен член на Петербургската академия на науките от [[1827]] г. и член на Академията на надписите от [[1830]] г.
 
[[КартинкаФайл:Jean-Francois Champollion 1828 29.jpg|thumbмини|Жан-Фрасоа Шамполион в Египет. Портрет от Г. Анжелели, 1828/29]]
През време на експедицията в Египет крехкото здраве на Шамполион окончателно рухва и той умира на 41 години в Париж. Погребан е в Пер-Лашез. Така и не успява да систематизира резултатите от експедицията, които са издадени след смъртта му в четири тома под заглавието „Monuments de l'Egypte et de la Nubie“ (1835 – 1845) и два тома „Notices descriptives conformes aux manuscrits autographes rédigés sur les lieux par Champollion le jeune“ (1844).