Запорожка област: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos |
м overlinking |
||
Ред 50:
== Историческа справка ==
През 1770 г. на левия бряг на река [[Днепър]] е основана Александровската крепост, а възникналото край нея селище е утвърдено за град Александровск през 1806 г. През 1917 г. градът е преименуван на [[Запорожие]]. През 1827 г. на северния бряг на [[Азовско море]] възниква селище, което през 1835 г. е признато за град под името [[Бердянск]]. В началото на 19-ти век близо до устието на река Молочная (влива се в
През 1930 е намерено прабългарско съкровище от времето на VII – VIII век, като се предполага се че тук, в град [[Запорожие]] е бил погребан първият български хан от Дунавска България Хан [[Аспарух]] заедно с неговите [[Боила|боили]].
== Географска характеристика ==
Запорожка област е разположена в югоизточната част на [[Украйна]]. На запад граничи с [[Херсонска област]], на север – с [[Днепропетровска област]], на изток – с [[Донецка област]], а на юг се мие от водите на [[Азовско море]]. В тези си граници заема площ от 27 183 km² (9-то място по големина в
Релефът на областта представлява слабо разчленена равнина, имаща малък наклон от североизток на югозапад, постепенно преминаваща на юг в [[Причерноморска низина|Причерноморската низина]], която завършва на брега на [[Азовско море]] с откос, висок 18 – 25 m. По крайбрежието на морето се простират три дълги и тесни пясъчни коси – Бердянска, Обиточна и Федотова. На югоизток е разположена хълмистото [[Приазовско възвишение]] (височина 200 – 220 m) с дълбоко врязани в него речни долини. На места се издигат изолирани хълмове, т.н. „могили“, най-високата от които е '''Могила Белмак 325 m''' ({{coord|47|19|15|N|36|35|45|E}}), до село Трудовое, Билмакски район.<ref name="bse"/>
Ред 61:
Климатът е умерено континентален, с горещо лято (средна юлска температура от 22 °C до 24°С) и малоснежна, сравнително мека зима (средна януарска температура от -4 °C до -5°С). Годишната сума на валежите се изменя от 400 – 450 mm в северните райони до 300 – 350 mm в южните. Максимумът на валежите е през лятото, като често явление са поройните дъждове, а през април – суховеите и прашните бури. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е около 210 денонощия.<ref name="bse"/>
Територията на Запорожка област попада в 2 водосборни басейна, като границата преминава почти по средата на областта от запад на изток. Северните райони се заемат от водосборния басейн на река [[Днепър]], която протича през северозападната ѝ част, а на север и североизток текат реките Конка, Верхная Терса, Гайчур и др. Останалата южна половина от територията на областта принадлежи към водосборния басейн на [[Азовско море]]. Тук се отнасят реките Молочная, Обиточная, Болшой и Мали Утлюк, Берда, Лозоватка, Корсак и др. Покрай брега на морето има редица лимани и солени езера (Молочни, Утлюкски и др.). С изграждането на преградната стена на река
Почвите в областта са плодородни, предимно черноземни (обикновени и южни) и заемат около 3/4 от нейната площ. Само покрай брега на [[Азовско море]] се простира тясна ивица от тъмнокафяви и кафяви почви в съчетание със солонци. Цялата област е разположена в степната зона и почти цялата ѝ територия представлява обработваеми земи. Естествената степна растителност се е съхранила само по склоновете на дълбоките оврази и суходолия. Горите (клен, дъб, ясен, бряст, топола – покрай реките, бяла акация – в лесопарковете) и храстите заемат 1,8% от територията на областта. Площта на полезащитните горски пояси е около 40 хил.ха. За животинския свят са характерни лисица, заек, вълк, обикновен хомяк, полска мишкаи др.; от птиците – пъдпъдък, дропла, дива патица, сива гъска, степна и полска чучулига, блатна сова и др.
|