Захарий Княжески: Разлика между версии

Роден през 1810 година в село Пишманя, днес [[Княжевско]], [[община Опан]], [[област Стара Загора]]. Изучава занаятите грънчарство и сапунарство, учи в Стара Загора, [[Търново]], [[Света гора]] и във Взаимното училище в [[Габрово]] при [[Неофит Рилски]]. От 1832 учителства в Стара Загора. Предприема пътешествие из Близкия изток, Африка и Балканския полуостров. През 1837 г. учителства в Габрово, а през 1838 г. – в [[Търново]]. Завършва образованието в Духовната Семинария в [[Одеса]], Русия (1839-1845). Един от първите български стипендианти. Негов попечител е [[Васил Априлов]]. Става руски поданик. Член е на Одеския литературен кръг, заедно с именитите си съотечественици [[Добри Чинтулов]], [[Найден Геров]], [[Иван Богоров]], [[Ботьо Петков]]. Взема дейно участие в поставената пред българската емиграция в Русия просветна програма за подготовка на учители в новите български училища, начертана от [[Васил Априлов]]. Съдейства 13 млади българи да получат стипендии, с които да учат в Русия за учители, лекари и акушерки. През 1850 г. Захарий Княжески съпровожда племенницата си Александра Михайлова и [[Анастасия Тошева]], за да учат за учителки в Одеса със стипендии от княз Ю. Самарин.