Земя Уилкс: Разлика между версии

Бреговата линия на Земя Уилкс, с дължина около 1800 km, в общи линии е слабо разчленена, като западната ѝ част попада в акваторията на море [[Моусън (море)|Моусън]]. На запад се простира големия шелфов ледник [[Шакълтън (шелфов ледник)|Шакълтън]], а в централните части – шелфовите ледници [[Московски университет (шелфов ледник)|Московски университет]] и [[Воейков (шелфов ледник)|Воейков]]. Около 110° и.д. е разположен големия залив [[Винсенс (залив)|Винсенс]], а на 128° и.д. – залива [[Порпес]]. Крайбрежните острови са малко, основно в крайната западна част, „зазидани“ в шелфовия ледник [[Шакълтън (шелфов ледник)|Шакълтън]] – Мил, Новосилски, Боумън.<ref name="bse"></ref>

Земя Уилкс е изцяло е покрита с континентален леден щит, дебелината на който на юг надхвърля 3000 m. Над него стърчат отделни оголени върхове и нунатаки на малки и сравнително ниски крайбрежни планини и възвишения с височина до 1000 m. По крайбрежието има отделни участъци свободни от ледена покривка – „оазисите“ [[Бангер (оазис)|Бангер]] ({{coord|66|16|S|100|48|E|}}) и Грирсон ({{coord|66|19|S|110|33|E|}})<ref name="bse"></ref>

От крайбрежните ниски планини и възвишения към морския бряг и в шелфовите ледници [[Шакълтън (шелфов ледник)|Шакълтън]] и [[Воейков (шелфов ледник)|Воейков]] се „вливат“ малки и сравнително къси за мащабите на Антарктида континентални ледници. От запад на изток се редуват ледниците: Ременхус, Кисельов, Глензер, Конгер, Ангарски, Джон Куинси Адамс, Вандерфорд, Фокс, Уилямсън, Кучин, [[Тотън (ледник)|Тотън]], Блер, Бел, Фрост, Сандфорд, Мей, Харисън, Фримън, [[Дибъл (ледник)|Дибъл]] и Пуркуа-Па.<ref name="bse"></ref>

През 1911 г. австралийският антарктически изследовател [[Дъглас Моусън]] по време на своята антарктическа експедиция 1911 – 1914 г. наименува изследваната от него част от [[Антарктида]] Земя Уилкс в чест на нейния откривател на 1 януари 1840 г. [[Чарлз Уилкс]], офицер от ВМФ на САЩ. Тридесет дни по-късно на 30 януари 1840 г. почти същия участък от крайбрежието на Антарктида е открит от френския мореплавател [[Жул Дюмон-Дюрвил]]. През 20-ти век множество експедиции допринасят за дооткриването, изследването и топографското заснемане на крайбрежието и вътрешността на земя Уилкс: 1911 и 1930 – 1931 г. – [[Дъглас Моусън]]; 1946 – 1947 г. – американския антарктически изследовател [[Ричард Бърд]]; 1956 – 1957 г. – американецът Джордж Дуфек; 1957 – 1958 г. – 3-тата Съветска антарктическа експедиция и др.<ref name="bse"></ref>