Западна Тракия: Разлика между версии

След преврата на 9 септември 1944 г. новата комунистическата власт не дава заповед за изтеглянето на българските войски от Беломорието цял месец, и [[Съветски съюз|Съветският съюз]] смята да включи региона в следвоенните граници на [[България]], още повече, че районът незабавно е посетен съветски разузнавателни части. Но [[Великобритания]] особено настоятелно, а донякъде и [[САЩ]], които вече броят [[Гърция]] в своята сфера на влияние, заявяват на преговорите за подписване на примирие с България, че предварително условие за подписване на примирие е опразването от българските войски на Беломорска Тракия в 15-дневен срок. Несъгласни с решението комунистите са принудени да го приемат с цел да не усложняват международния климат, но и България не разполага с козове да запази територията, тъй като по силата на международното право тя трябва да притежава международен договор с какъвто германците през 1941 г. не я сдобиват, а дават територията за временно управление, от който факт се възползват западните съюзници през 1944 г.<ref>„Национално освободителните борби на македонските и тракийските българи“, том 4 1919 – 1944 г.</ref> Независимо от това до 1947 г. се правят упорити опити да защитят българските интереси в областта, но те, след като на България не се признава правото на съвоюваща страна, за разлика от запазването на [[Южна Добруджа]] в българските предели, остават безуспешни заради настояванията на Великобритания, на които САЩ не се противопоставят, за присъединяване към [[Гърция]], влязла вече в западния лагер. Единствената символична отстъпка на България е свободен икономически коридор до [[Бяло море]] с две корабни места на Солунското пристанище, от които тя така и не успява пълноценно да се възползва.