Иганово: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал след точка в текст
м overlinking
Ред 15:
 
== История ==
Землището на село Иганово е било населено от най-дълбока древност-още от времето на неолита са открити следи от живот. Такива има и от желязната епоха. Много добре застъпено е и времето на Античността. Тъй като селището е лежало на стратегическия път Пловдив-Ловеч, това носило както предимства, така и доста негативи за населението му. Селището от този период се е намирало в северния край на днешното село, в района на гробищата, където все още може да се види и мине по един малък участък от римския път минаващ оттам. След рухването на Римската империя в V век, тук се установява плавно и без сътресения властта на византийската държава наследник и продължител на римската. От това време има две крепости в южните поли на Стара планина намиращи се в землището на Иганово-Горното и Долното кале. И двете крепости са построени по времето на император ЮстинианІ (527-565) за охрана на прохода по течението на дерето излизащо към билото на планината, а оттам на север. Близостта на селището до Троянския проход му донася много беди и премеждия, тъй като лежи на пътя на всяко военно нашествие от север на юг, и обратно. До нашествието на османците в края на XIV век селището многократно преминавало ту във византийски, ту в български ръце. Вече в края на същия този XIV век и началото на XV при бягството си от района на Пловдив за Северна България многобройно [[павликянство|павликянско]] население се заселило в селището, макар че и преди това в него живеели павликяни. Селото освен с българи павликяни било населено и с помюсюлманчени павликяни след XVI век, и така селото станало със смесено население. Името му в един османски регистър от 1576 г. е записано като Йени обаси(т.е. Ново село), но българското му население го наричало с името [[Калаброво]]. За това виж историята на [[Калаброво]]. В началото на XVII век из павликянските селища на Пловдивско зашетали папски емисари, които до голяма степен успели да обърнат в католицизма доста от павликяните. Така били покатоличени и павликяните на Калаброво към средата на XVII век, и то станало основна база на папските мисионери при преходите им през Балкана на север и на юг, при изпълнение на мисиите им. Така в Калаброво попада Петър Солинат през 1622 г. на път за пловдивските павликянски села.
При потушаването на Чипровското въстание на българите католици в 1688 г. румелийският бейлербей Осман Йеген паша тръгва с армията си от имперската столица Цариград за София, а оттам трябвало да тръгне за Чипровци. Осман Йеген тръгнал през Одрин-Пловдив, като от Пловдив вместо да продължи през прохода Траянови врата-Ихтиман за София, който бил най-краткия път за София, пашата тръгва по поречито на р. Стряма, което е населено от Пловдив та до Калаброво с българо-католически селища, които Осман Йеген паша безмилостно пали и унищожава. Последни по пътя му са селата Павликян(също павликянско село, както се вижда и от името му-било е в землището на дн.с. Дъбене – община Карлово) и Калаброво(Иганово). След като унищожил и тези две села Осман Йеген паша се установил за няколко дни на лагер в околността на Калаброво, тъй като на юг от Балкана не останало и едно българо-католическо селище, а Калаброво било последното такова. Оттук Осман Йеген заминал през Пирдоп – Златица – Мирково за София. Поп Петър от с. Мирково е описал живо и картинно преминаването на Осман Йеген за София в своя летопис. След унищожаването на Калаброво, то било населено с турци и татари от съседните Татаре (дн. [[Московец]]) и Аблалардан (дн.[[Анево]]) и наново получило името "Йени обасъ"-т.е. Ново село(тур.), или иначе казано-ново (заселено) село. Споменът за жестокия изтребител на Калаброво, обаче бил дотолкова жив, че местното турско население започнало да нарича селото "Йеген ова"-т.е. Йегеновото поле/Йегеновия стан (лагер), и оттам побългареното име на селото станало Егеново, както е отбелязано на картата на Христо Г. Данов от 1863 г., а по-късно вече "Е" преминава в "И", a "е" става "а" според местния диалект и се получава днешното име Иганово. В 1881 г. Константин Иречек преминава през, както сам той пише в своите "Български дневници", полутурското село Иганово, което лежало на стария римски път /Ловеч-Пловдив/, известен в този край под името "Калдъръма". До 1885 в селото е имало митница обслужваща границата между Княжество България и Източна Румелия, която след Съединението била премахната.