Извор (община Чашка): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м излишен празен ред |
м overlinking |
||
Ред 30:
== История ==
В ΧΙΧ век Извор е село в нахия Азот на Велешката кааза на [[Османска империя|Османската империя]]. Църквата „[[Свети Атанасий (Извор)|Свети Атанасий]]“.<ref name="Василиев 173">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 173 |url= |accessdate=}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 ''Извор (Izvor)'' е посочено като село с 36 домакинства и 164 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 180 - 181.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в края на XIX век ''Изворъ'' има 407 жители, от които мнозинството 370
Жителите му в началото на века са под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] - според статистиката на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Извор (Izvor) живеят 472 българи екзархисти и 18 цигани.<ref>Brancoff, D.M. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, pp. 120 - 121.</ref> Според секретен доклад на [[Българско консулство в Скопие|българското консулство]] в Скопие 44 от 60 къщи в селото през 1907 година под натиска на [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбската пропаганда в Македония]] признават Цариградската патриаршия, но след [[Младотурска революция|Младотурската революция]] от 1908 година се връщат към Българската екзархия<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 298, 302.</ref>.
| |||