Родопи: Разлика между версии

Името на планината Родопи е с [[тракийски език|тракийски]] произход. Открива се за пръв път оту [[Херодот]] (V в. пр. Хр.). В античната традиция е запазена само една етимологична легенда, която изяснява (според представите на епохата) името и появата на планината<ref>[http://books.google.bg/books?id=2YB4bjOJk0YC&printsec=frontcover&hl=bg&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false Илиев, Йордан. Родопите през античността, книга I: Родопа като реалия в античния свят. Пл., 2013, с. 37 и сл.] (ISBN 978-619-162-120-0).</ref>. Известна е чрез Трасил от Мендес (I в. сл. Хр.) и [[Плутарх|Псевдо-Плутарх]] (III – IV в. сл. Хр.): ''„Родопа и Хемус били брат и сестра и почнали взаимно да се желаят, като Хемус я наричал Хера, а пък тя назовавала любимия си Зевс. Понеже боговете се почувствали оскърбени и понесли тежко това, превърнали ги в едноименните планини“''<ref>Псевдо-Плутарх, „За реките“, 11.</ref>. Без съмнение същата легенда има предвид и [[Овидий]], когато говори за ''„Родопа и Хемус, сега ледени планини, но някога смъртни, които претендираха за имената на боговете най-велики“''<ref>Овидий, „Метаморфози“, VI, 87 – 89.</ref>. Варианти на тази легенда оживяват и в българския фолклор.