Иполит Карно: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м overlinking |
||
Ред 15:
Иполит Карно е роден през [[1801]] в [[Сент Омер]]. Прекарва първите си години заедно с баща си, който се намира в изгнание по политически причини, и се връща във Франция едва през [[1823]]. Той се занимава с [[литература]] и [[философия]], през [[1828]] публикува свои преводи на стихове от [[Вилхелм Мюлер]]. По това време е привърженик на [[сенсимонизъм|сенсимонизма]] и сътрудничи на вестник ''„Le Producteur“'', а през [[1830]] издава ''„Exposé de la doctrine Saint-Simonienne“'' (''„Изложение на сенсимонистката доктрина“'').
През [[1839]] г. Карно е избран за депутат от [[Париж]] и е преизбиран през [[1842]] и [[1846]] г., като се включва в групата на радикалната левица, противопоставяща се на крал [[Луи-Филип]]. Той взема участие в [[Френска революция (1848)|Революцията]] от [[1848]] и става министър на просветата във временното правителство на [[Алфонс дьо Ламартин]]. На този пост той подготвя законопроект за задължително и безплатно начално образование, но се противопоставя на изцяло светските училища, с което предизвиква неодобрението както на десницата, така и на крайната левица, и на [[5 юли]]
Карно е сред обявилите се срещу държавния преврат от [[2 декември]] [[1851]] г., но въпреки това не е преследван от [[Наполеон III]]. През [[1864]] г. отказва да заеме мястото си в парламента, за да не положи клетва пред императора, и през следващите години е активен участник в републиканската опозиция. През [[1871]] става отново депутат и участва в изготвянето на Конституционите закони от [[1875]]. На 16 декември 1875 г. е избран от Националното събрание за пожизнен сенатор.
| |||