Ирина Атинянката: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos |
м overlinking |
||
Ред 13:
== Произход ==
Ирина е родена в Атина около 752 г. Тя е част от видното атинско семейство на Сарантапихите. Предполага се, че чичо ѝ Константин Сарантапих, е бил патриций и стратег на тема в Елада. Въпреки че е сираче, Ирина става известна с красотата си и на [[1 ноември]] [[769]] е доведена в Константинопол от император [[Константин V Копроним]], който я омъжва за сина си Лъв IV на [[17 декември]]
След смъртта на Константин V на византийския престол се възкачва Лъв IV, който е само на 25 години. Лъв IV също като своя баща е иконоборец, но първоначално поема по-умерена политика към иконопочитателите, за което не малка роля има влиянието на Ирина върху съпруга ѝ. Тази линия се променя коренно към август 780 г., когато някои придворни са осъдени за иконопочитание. Според слуховете императорът открива икони, скрити сред вещите на съпругата си, поради което категорично отказва да споделя брачното ложе с нея. Лъв IV обаче умира на [[8 септември]] [[780]] г., а Ирина става регент на малолетния им син Константин VI.
Ред 60:
През юли [[792]] г. Константиновата армия претърпява поражение от войските на българския кан [[Кардам]] при [[Маркели]]. Неуспехите на Константин станали причина сред народа и войската да се заговори за избор на нов император, за какъвто често е споменаван Никифор – чичото на Константин. Това става причина Константин да предприеме предварителни мерки – през август Никифор е ослепен, а езиците на братята му са отрязани. По предложение на Ирина е ослепен и пълководецът Моселий, който е в основата на преврата срещу нея през 790 г. Жестокостта на императора окончателно го лишава от подкрепата на армията. Арменските полкове отново вдигнали въстание, което е потушено със сила, но за сметка на това размириците в Мала Азия позволяват на арабите да завземат няколко византийски крепости.
Според Теофан най-успешният опит на императрица Ирина да дискредитира сина си е подкрепата ѝ за любовната му връзка с придворната ѝ дама [[Теодота]]. През [[794]] Константин, който не обича съпругата си, се развежда с [[Мария Амнийска]] и я принуждава да се замонаши, и през [[795]] г. се жени за
Ирина ускорява приготовленията за предстоящия преврат срещу сина си, след като през 796 г. Теодота родила син на императора. Детето обаче починало скоро, но заговорът вече е узрял напълно. На [[17 юни]] [[797]] г. столичният гарнизон се разбунтува срещу императора, който успява да избяга от другата страна на Босфора и започва да събира верните си войски. В този момент Ирина се обръща към привържениците си в императорското обкръжение да се опълчат срещу сина ѝ, като дори ги заплашва с разправата, която ще последва в случай, че не предприемат нищо. В ранното утро на [[15 август]]
== Василевс и автократор на ромеите ==
|