Исак Дунаевски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{lang-ru}} => {{lang|ru}} |
м overlinking |
||
Ред 26:
През 1924 г. се мести в Москва. Става музикален ръководител на театри, пише своите първи оперети. От 1929 г. работи в [[Ленинград]] като композитор и главен диригент на Ленинградския мюзик-хол. Започва сътрудничеството му с естрадния певец и киноартист [[Леонид Утьосов]]. Поставя основите на стила „съветски джаз“, съчинявайки рапсодии-фантазии върху теми от народната музика, както и джазови интерпретации по мелодии на Джузепе Верди, Н. Римски-Корсаков, П. Чайковски. Той често се обръща към руския фолклор – както с интонационни заемки, така и с откровени цитати.<ref name=":0">[http://bnr.bg/post/100082392/tyrsachi-na-shtastie-familiyata-dunaevski-isak-i-maksim „Търсачи на щастие“ – фамилията Дунаевски, Исак и Максим“], БНР, 14 декември 2011 г.</ref> Един от най-ярките примери за авторска музика, която става много популярна, е партитурата на филма „Кубански казаци“ на режисьора Иван Пирьов.
И. Дунаевски, заедно с кинорежисьора [[Григорий Александров]], стават създатели на жанра съветска музикална кинокомедия. Първият им съвместен филм „Веселите момчета“ излиза по екраните в края на 1934 г. и донася на И. Дунаевски широка известност. Този голям успех на композитора го издига не само до върха на професионалния Еверест, но и сред елита на съветското общество, въпреки че дотогава е упрекван в плагиатство, в подражание на Холивуд и на целия Запад. Сближава се с [[Михаил Булгаков]]. До 1940 г. И. Дунаевски написва музиката към шестнадесет филма, песните и мелодиите от които веднага стават любими на всички в СССР, а и на следващите поколения. Особено популярен хит става песента „''Марш на ентусиастите“'' от филма „Светлият път“ на
През [[Великата Отечествена война]] е художествен ръководител на Ансамбъла за песни и танци на железопътния транспорт, с който обикаля по цялата страна. Отново започва да пише на оперети.
| |||