История на Румъния: Разлика между версии

Румънските историци смятат, че румънският етнос е възникнал от смесването на [[даки]]те с [[Древен Рим|римските]] колонисти в Дакия и по долния Дунав през периода на римско владичество. Макар и точното място на възникването на процеса на романизация на местните племена да е донякъде оспорвано поради оскъдните данни, безспорен факт е, че съвременният [[румънски език]] принадлежи към романската езикова група, а румънският етнос възниква от контакта на палеобалканско романско със славянско и друго „варварско“ население. Румънският език показва значителна граматическа и лексическа близост с албански (реликт от палеобалканската езикова група), а многобройните заемки (днес до 14%) от [[Славянски езици|славянските]] езици, и в частност [[български език|българския]] език свидетелстват за продължителен и древен контакт на двата езика. Налице са също така [[Гръцки език|гръцки]], [[Турски език|турски]] и [[Унгарски език|унгарски]] влияния. <br>Приетата в Румъния теза е, че етногенезисът на румънците се е състоял основно в [[Банат]] и [[Олтения]], макар че румънски (и романски) езикови следи изобилстват и на юг от р. Дунав, на територията на България, Гърция и бивша Югославия. Население, говорещо румънски диалекти, има и днес на юг от р. [[Дунав]] – в [[Източна Сърбия]] и северозападна [[България]] и покрай [[Дунав]]аДунава и дори в северна [[Гърция]] ([[Пинд]]).

През 1920 г. по официална румънска статистика около 24% от населението на Румъния не е от румънска националност, при което [[българи]], [[унгарци]], [[немци]], [[евреи]] и [[украинци]] образуват най-големите малцинства. Принципът на самоопределението е изместен от принципа на демографското (румънско) мнозинство, но без допитване до населението, без да се обръща внимание на естествените икономически граници или разпределението по етнически населени места. За разлика от Югославия където се залага предимно на насилието, тук [[българи]]тебългарите и другите малцинства са подложени на добре пресметната асимилационна политика съчетаваща репресии, културна с икономическа експанзия и заселване на ''румънски колонисти'' в новите райони. Така, през 1920 г. се поставят основите за по-късните етнически конфликти с Унгария и България, които остават да тлеят десетилетия по-късно.