България във войната срещу Третия Райх: Разлика между версии

През ноември [[1944]] г. за участие в по-нататъшните бойни действия срещу Германия правителството изпраща 100-хилядната [[Първа българска армия]] под командването на генерал-лейтенант [[Владимир Стойчев]], която се състои от 8 пехотни дивизии, бронирани части, артилерийски полкове, една моторизирана дружина и други поделения и която взема участие в бойните действия срещу Германия, осъществени в няколко военни операции: [[Сремски фронт|Сремска операция]] през [[януари]] [[1945]] г. на югославска територия, [[Дравска операция]] от 12-[[25 март]] 1945 г. на югославска и унгарска територия, [[Мурска операция]] – [[29 март]]-[[14 април]] 1945 г. на унгарска територия и [[Чаковецка операция]] от 14 април до 4 май 1945 г. на унгарска и австрийска територия. На 7 май 1945 г. когато българската армия е в с. [[Фьолкермаркт]], [[Австрия]] командващият [[Първа българска армия]] ген.-лейтенант [[Владимир Стойчев]] се среща с командващия Трета английска армия настъпила от [[Италия]], дислоцирана в гр. [[Клагенфурт]]. С постановление на МС на България Първа българска армия е поздравена за победите си в [[Югославия]], [[Унгария]] и Австрия, както и по решение на съветския Върховен главнокомандващ [[Йосиф Сталин]] в чест на [[Първа българска армия]] са дадени топовни салюти на парада на съветската армия в [[Москва]]. Престоявайки в източна Австрия до юни 1945 г., Първа БА се завръща в Родината същия месец, в чест на което е организиран [[военен парад]] в София.