История на Китай: Разлика между версии

Като страна от Антантата, по време на Парижката конференция в началото на 1919 г., Китай настоява за отмяна на наложеното му от Япония на 9 май 1915 г. споразумение ([[„21-те искания”]]), връщане на концесиите (особено на германските в провинция Шандун), извеждане на чуждите войски от страната и т.н. Съюзниците обаче отказват изобщо да разглеждат въпроса за възстановяването на китайския суверенитет, което предизвиква стихийни недоволство в страната. На 4 май над 3000 студенти от пекинските университети излизат на площад „Тянанмън“ с искане правителството да не подписва Версайския мирен договор и да бъдат извадени от състава му прояпонски настроените министри. Опитите на кабинета да разгони студентите със сила обаче довеждат до разрастване на антияпонските и антиправителствени протести, които обхващат също Тиендзин, Шанхай, Нанкин, Чанша и други големи градове. Кулминацията на това стихийно движение е на 4 май 1919 г. в Шанхай, където местните работници и търговци, солидаризирайки се със студентите, обявяват обща стачка, в която се включват ок. 60 000 души ([[„Движението от 4-ти май”]]). Масовите протести принуждават правителството да се откаже от подписването на Версайския договор, да уволни прояпонските министри и да прекрати репресиите срещу демонстрантите. Друг не по-маловажен резултат от „Движението от 4-ти май“ е активната политизация на китайската интелигенция, един от резултатите на която става създаването през октомври 1920 г. на [[Китайската комунистическа партия]] (ККП) и засилването на националистическите настроения. Непосредствено след „Движението от 4-ти май“ ръководителят на [[Гоминдан]]а [[Сун Ятсен]] започва мащабна реорганизация на партията, целейки превръщането ѝ във водеща политическа сила в националната революция. В края на 1920 г. Сун се установява в Гуанджоу (Кантон). През април 1921 г. стария (от 1913 г.) републикански парламент, който го избира за президент на Китайската република. На този пост [[Сун Ятсен]] се опитва да направи провинция Гуандун база на революционните сили в страната, преди да поеме на обединителен поход на север, привлича в правителството си комунисти. Тази му дейност среща съпротива от страна на великите сили и местни милитаристи и през юни 1922 г. генерал Чън Дзюнмин извършва военен преврат и прогонва [[Сун Ятсен]]. През февруари 1923 г. обаче самият Чън е свален от негови противници, които отново канят Сун да оглави правителството. В опит да си осигури международна подкрепа, възстановеният президент установява приятелски отношения със Съветска Русия и Коминтерна, под чието влияние китайските комунисти са принудени да си сътрудничат с Гоминдана. Междувременно китайския Север става арена на милитаристки борби ([[дзилийско-футиенска война]] от 1922 г.). През 1924 г. един от дзилийските водачи Цао Куню заема президентския пост но войната продължава и той е сменен на свой ред от [[Дуан Цижуей]], който включва в новото правителство привърженици на Сун Ятсен. Тези събития принуждават Дуан Цижуей да излезе с инициатива за свикването на общокитайска обединителна конференция и кани на нея [[Сун Ятсен]]. Последният приема и тръгва за Пекин, но на 12 март 1925 г. той умира без да види мечтата си за единен Китай осъществена. На 1 юли 1925 г. в страната е образувано Национално правителство с участието на всички основни фигури от Гоминдана, което обявява като върховен приоритет обединението на Китай под своя власт. За тази цел се провежда реорганизация на армията, която получава името Националнореволюционна армия (НРА), и повежда успешни военни действия срещу отцепниците. През тези години започва и конфликтът между Гоминдана и Китайската комунистическа партия. След март 1926 г., под ръководството на един от генералите на НРА [[Чан Кайши]], започва ограничаване дейността на комунистите, забранено им е да заемат ръководни постове в управлението. През май същата година на пленум на Централния изпълнителен комитет на [[Гоминдан]]аГоминдана Чан Кайши е избран за негов председател. На пленума е взето и решение НРА да започне поход на север ([[„Северният поход”]]) за обединение на страната. Военните действия са успешни и през декември 1926 г. – под влияние на лявото крило на Гоминдана – столицата на страната е пренесена от Гуанджоу в Ухан, независимо от настояването на Чан Кайши тя да бъде в Нанчан, където е неговият щаб. През март 1927 г. в Ухан се провежда пореден пленум на ЦИК на Гоминдана, който в опита си да отслаби влиянието на Чан, избира ново Национално правителство начело с [[Уан Дзинуън]]. В него влизат и двама членове на ККП. На свой ред – през април 1927 г. – Чан Кайши обявява в Нанкин създаването на свое Национално правителство, с което в Гоминдана настъпва открит разкол. Обстановката се усложнява още повече през есента и зимата на същата година, когато ККП се опитва да вдигне селско въстание в южните провинции Хунан, Хубей, Дзянси и Гуандун. Най-широк отзвук от тези събития получило въстанието от 11 – 13 декември 1927 г. в Гуанджоу ([[„Кантонска комуна”]]), което е последният опит на ККП да създаде своя революционна база на юг и на да започне революцията отначало. С нейния край приключва и националната революция от 1925 – 1927 г. като един от етапите в китайската националноосвободителна революция. Главните резултати от тези бурни години стават възстановяването на държавността и разкола в националноосвободителното движение, оформят се двете главни идейно-политически течения – националистическо и комунистическо, чиято борба през следващите две десетилетия ще реши съдбата на Китай.