Йото Танчев: Разлика между версии

Йото Танчев започва трудовата си дейност като участъков лекар в с. [[Бов]], [[Софийска област]], а след това работи в с. [[Горна Кремена]] и с. [[Крушовица]], [[Врачанска област]]. Междувременно е мобилизиран и участва във [[Втората световна война]] в периода 1944 – 1945 г. като младши лекар на санитарен влак в Югославия. Постъпва на работа в Първостепенна окръжна болница в град [[Враца]] през 1947 г., където остава без прекъсване до пенсионирането си през 1982 г. Отначало е младши, а по-късно старши лекар във Вътрешното отделение на болницата. През 1951 г. специализира вътрешни болести в [[ИСУЛ]] под ръководството на проф. [[Васил Цончев]], проф. [[Ташо Ташев]] и проф. [[Иван Пенчев]]. От 1951 г. е хоноруван преподавател по вътрешни болести в [[Медицински колеж]] – [[Враца]]. През 1962 г. става основател и началник на първото в България специализирано отделение по нефрология, което по-късно прераства в клиника по нефрология и хемодиализа. През 1970 г. Йото Танчев се хабилитира като [[доцент]] към Катедрата по терапия, Медицински факултет на Медицинска академия – София на база Първостепенна окръжна болница Враца. Доцент Танчев е дългогодишен методичен ръководител и репуликански консултант по нефрология във Видин, Монтана и Габрово. Член е на [[Съюза на учените в България]], член-основател на [[Българското нефрологично дружество]], на катедрени и научни съвети в [[Медицинска академия]] – [[София]].