Карл V: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎Родословие: Грешки в статичния код: Остарели HTML-тагове редактирано с AWB
м overlinking; козметични промени
Ред 3:
|име =Карл V
|описание =Свещен римски император{{Br}} [[Кралство Кастилия|Крал на Кастилия]]{{Br}} [[Кралство Арагон|Крал на Арагон]]{{Br}} [[Кралство Неапол|Крал на Неапол]]{{Br}} [[Кралство Сицилия|Крал на Сицилия]]
|изображение за личността =[[ImageФайл:Emperor charles v.png|centreцентър|240px]]
|управление =[[ImageФайл:Pendon de los Reyes Catolicos.png|24px]] [[Хабсбургска Испания|Крал на Арагон и Кастилия]]<br/>[[ImageФайл:Banner of the Holy Roman Emperor (after 1400).svg|25px]] [[Император на Свещената Римска империя|Свещен римски император]]<br/>[[ImageФайл:Armes de Sicília (1243 al 1410).png|16px]] [[Кралство Неапол|Крал на Неапол]]<br/>[[ImageФайл:Flag of the Low Countries.svg|20px]] [[Бургундски имперски окръг|Суверен на Нидерландия]]<br/>[[ImageФайл:Flag of Flanders.svg|25px]] [[Граф на Фландрия]]<br/>[[ImageФайл:Coat of arms of Brabant.svg|15px]] [[Херцог на Брабант]]<br/>[[ImageФайл:Armoirie Duché de Milan.png|15px]] [[Херцог на Милано]]<br/>[[ImageФайл:Civil Ensign of Luxembourg.svg|25px]] [[Велик херцог на Люксембург|Херцог на Люксембург]]<br/>[[ImageФайл:Bourgogne flag.svg|25px]] [[Бургундско херцогство|Херцог на Бургундия]]<ref>Официалната титла гласи: „Карл V, по божия милост император на Свещената Римска империя, крал на Германия, Кастилия и Арагон, Леон, двете Сицилии, Ерусалим, Унгария, Далмация, Хърватия, Навара, Гранада, Толедо, Валенсия, Сардиния, Гибралтар, Канарските и Индийските острови и Земята на океана и т.н., ерцхерцог на Австрия, херцог на Бургундия, Лотарингия, Брабант, Щаермарк, Каринтия, Лимбург, Атина и Вюртемберг и т.н., граф на Хабсбург, Фландрия, Тирол, ландграф на Елзас, маркграф на Бургау и принц на Швабия в Свещената Римска империя“.</ref>
|religion = [[Roman Catholic]]
|коронация =[[1516]]
Ред 24:
}}
 
'''Карл V''' ([[24 февруари]] [[1500]] &ndash; [[21 септември]] [[1558]]) е император на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] от [[1519]] до неговата [[абдикация]] през [[1556]]. Той управлява още това, което днес е Испания, като '''Карлос I Испански''' от [[1516]] до [[1556]]. Като наследник на [[Хабсбурги]]те – една от четирите водещи династии в Европа – той обединява в [[лична уния]] обширни владения, включващи [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], [[кралство Арагон]], [[кралство Кастилия]], [[кралство Неапол]], [[кралство Сицилия]], [[Бургундска Нидерландия]] и испанските колонии в [[Америка]]. При своето оттегляне той разделя владенията си между сина си [[Филип II Испански|Филип]] и брат си [[Фердинанд I (Свещена Римска империя)|Фердинанд]].
 
Той е син на [[Филип I (Кастилия)|Филип Бургундски]] и [[Хуана Кастилска|Хуана Кастилска Лудата]]. Родителите на баща му са [[Максимилиан I (Свещена Римска империя)|император Максимилиан I]] и [[Мария Бургундска]], а поради ранната смърт на майка му е отгледан от леля си [[Маргарита Австрийска (1480–1530)]]. Родителите на майка му са [[Фердинанд II Арагонски]] и [[Изабела I Кастилска]], чийто брак за първи път обединява техните кралства в това, което днес е Испания. Леля му по майчина линия [[Катерина Арагонска]] е кралица на Англия и първа съпруга на [[Хенри VIII]]. Братовчедка на Карл е [[Мария I Тюдор]], която пък се омъжва за неговия син [[Филип II Испански|Филип]].
Ред 35:
| first = Henry
| year = 2005
| title = Spain, 1469&ndash;17141469–1714: a society of conflict
| edition = 3rd
| publisher = Pearson Education
Ред 45:
От бургундските си предци той наследява неясни отношения с [[Крал на Франция|кралете на Франция]], макар че владее добре френски език и познава френската култура. На младини той прави чести посещения в [[Париж]], тогава най-големият град в [[Западна Европа]].
 
[[ImageФайл:Plus Oultre Gent.jpg|250px|thumbмини|leftляво|[[Plus Ultra (мото)|Plus Oultre]], личното мото на Карл, върху фламандска къща в [[Гент]], родното му място]]
 
На него: „Париж не е град, а [[вселена]]“ (''[[Лутеция|Lutetia]] non urbs, sed orbis''). Но Карл наследява също така традицията на политическа и династична вражда между кралската и бургундската части на [[Валоа (династия)|династия Валоа]]. Този конфликт се усилва от това, че едновременно оглавява [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] и кралство Испания.
Ред 54:
 
== Управление ==
[[ImageФайл:Habsburg Map 1547.jpg|thumbмини|300px|leftляво|Хабсбургските владения през 1547.]]
 
=== Бургундия и Ниските земи ===
Ред 89:
Голяма част от управлението на Карл е заето от конфликтите с Франция, която се оказва обградена от негови владения и все още предявява претенции в Италия. [[Италианска война от 1521|Първата война]] с най-големия враг на Карл [[Франсоа I (Франция)|Франсоа I]] започва през [[1521]]. Карл се съюзява с Англия и [[Лъв X (папа)|папа Лъв X]] срещу Франция и Венеция и постига значителни успехи, изтласквайки французите от [[Милано]] и побеждавайки и пленявайки Франсоа в [[Битка при Павия|битката при Павия]] през [[1525]]. За да получи свободата си, френският крал е принуден да отстъпи [[Бургундия]] на Карл чрез унизителния [[Мадридски договор (1526)]].
 
Когато е пуснат на свобода обаче, Франсоа кара парижкия парламент да отхвърли договора, тъй като е бил подписан по принуда. След това Франсоа се присъединява към [[Война на Лигата на Коняк|Лигата на Коняк]], която [[Климент VII|папата]] формира заедно с [[Хенри VIII]], Венеция, Флоренция и Милано за съпротива срещу имперското господство в Италия. В последвалата война извършеното от Карл [[разграбване на Рим (1527)]] и фактическото арестуване на папа [[Климент VII]] през 1527 не му позволяват да анулира брака между [[Хенри VIII]] от [[Англия]] и лелята на Карл [[Катерина Арагонска]], което води до важни последици. В други аспекти войната е неубедителна. В Камбрийски договор от 1529, наречен „[[Мирът на дамите]]“, тъй като е договорен от лелята на Карл и майката на Франсоа, френският крал оттегля претенциите си в Италия, но запазва контрола над Бургундия.
 
[[Италианска война от 1535|Трета война]] избухва през [[1535]], когато със смъртта на последния [[граф на Милано]] от рода Сфорца, Карл назначава собствения си син, [[Филип II Испански|Филип]], в графството, въпреки претенциите на Франсоа върху него. Тази война също е неубедителна. Франсоа се проваля в опита си да превземе Милано, но успява да покори повечето земи на съюзника на Карл [[Граф на Савой|графът на Савой]], включително неговата столица, [[Торино]]. Примирие в [[Ница]] през [[1538]] на основата на ''[[uti possidetis]]'' слага край на войната, но издържа само за кратко. [[Италианска война от 1542-1546|Войната]] продължава през [[1542]], като Франсоа вече се е съюзил с османския султан [[Сюлейман I (Османска империя)|Сюлейман I]], докато Карл отново е в съюз с [[Хенри VIII]]. Въпреки покоряването на [[Ница]] от френско-османска флота, французите въпреки всичко не успяват да напреднат към Милано, докато съвместна англо-имперска инвазия в Северна Франция, предвождана лично от Карл, постига известни успехи, но впоследствие е прекратена, което води до ново примирие и възстановяване на ''status quo ante'' през [[1544]].
Ред 95:
[[Италиански войни|Последната война]] избухва при сина и наследник на Франсоа, [[Анри II (Франция)|Анри II]], през [[1551]]. В тази война Анри постига ранни успехи в [[Лотарингия (провинция)|Лотарингия]], където той превзема [[Метц]], но се проваля при френските офанзиви в Италия. Междувременно Карл абдикира, оставяйки войната в ръцете на своя син, [[Филип II (Испания)|Филип II]] и своя брат, [[Фердинанд I (Свещена Римска империя)|Фердинанд I]].
 
[[FileФайл:Patio Paleis Karel V.jpg|500px|thumbмини|Вътрешният двор на двореца на Карл V в Гранада.]]
 
== Конфликти с Османската империя ==
Ред 101:
 
== Хуманизъм и Реформация ==
[[ImageФайл:Carlos_V_en_Mühlberg,_by_Titian,_from_Prado_in_Google_Earth.jpg|thumbмини|200px|''Император Карл V при [[Битка при Мюлберг|Мюлберг]]'', картина от [[1548]] на [[Тициан]].]]
Като император на Свещената Римска империя, Карл изправя [[Мартин Лутер]] пред [[Вормски райхстаг|Вормския райхстаг]] през 1521, обещавайки му безопасно провеждане, ако се появи. Той изначално отхвърля Лутеровата идея за реформация като „Спор между монаси“. По-късно същата година той обявява Лутер и последователите му извън закона, но е зает с други грижи и не успява да заклейми протестантството.