Кино: Разлика между версии

Първият [[филм]] се нарича „[[Работници напускат фабриката Люмиер в края на работното време]]“ и трае около една минута. Прожектира се за първи път на [[21 март]] [[1895]] г. пред заседанието на дружеството за подпомагане на националната промишленост. През лятото и есента на [[1895]] г. Луи Люмиер успява да заснеме още няколко 17-метрови, почти едноминутни сюжета с единствената цел да онагледи по подходящ начин възможностите на [[изобретение]]то си.

През 20-те години на [[20 век]] френските и английските оператори добавят към световната съкровищница и своите незабравими постижения. В парижкото предградие [[Жуанавил]] са построени най-големите киноснимачни павилиони в Европа, използват се изключителните артисти от трупата на „[[Комеди Франсес]]“, пресъздават се класическите литературни произведения. Френското кино създава световните си шедьоври под влиянието на модните тогава стилове [[алетиерен реализъм]] и [[Авангард (стил)|авангард]]. Силата му е в здравата драматургична конструкция и умението да се разказват сложни психологически ситуации, отличават се актьорската игра и високата изобретателна и филмова култура. През този период са създадени филми като „Празник“ на реж. [[Жермен Дюлак]], „Колелото“ – реж. А. Ганц, „Вярно сърце“ – реж. Епщайн, „Земя“ и „Арлезианката“ – реж. А. Антоан. Заедно с тях на екрана излизат и смелите творчески експерименти „Механичен балет“ ([[1923]] г.) – реж. Фр. Леже и Д.Мърфи, „Антракт“ ([[1924]] г.) – реж. Р.Клер, „Раковината на кюрето“ ([[1928]] г.) – реж. Жермен Дюлак, както и прочутия „[[Андалуското куче]]“ ([[1928]] г.) – реж. [[Луис Бунюел]] и [[Салвадор Дали]].