Уикипедия

Микена: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
→‎Археологически разкопки: I fixed terminological mistake.
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
премахване редакции шахтови гробници->гробни ями (провери Wace, 1949)
Ред 56:
 
== История ==
На територията на древния град Микена са открити фрагменти от глинени съдове, датирани отпреди [[3500 пр.н.е.]], от времето на [[неолит]]а. Намирани са останки от периода [[2100 пр.н.е.]] до 1700 пр.н.е. от ранната [[бронзова епоха]]. Първите открити гробове и гробнишахтови ямигробници са датирани от средната бронзова епоха (1800 – 1700 пр.н.е.).
 
[[Акропол]]ът или „високият град“ на Микена е създаден в ранния [[15 век пр.н.е.]], а около [[1350 пр.н.е.]] той и околните стени биват възстановени в „[[Циклопска зидария|циклопски стил]]“. Легендата разказва, че строежите са дело на [[циклоп]]и, поради големите размери на каменните блокове, от които са изградени.
Ред 63:
 
== Археологически разкопки ==
Микена става известна с находките на гробнитешахтовите ямигробници, разкопани от археолога [[Хайнрих Шлиман]] през 1866 г., макар че Лъвската порта е разкрита от гръцкия археолог Кириакос Псистакис (Kyriakos Psistakis) още през 1841 г.<ref name="Gagarin24–26">{{harvnb|Gagarin|2010|loc="Mycenae: Archaeology of Mycenae", pp. 24 – 26}}.</ref>
 
Шлиман извършва разкопки вътре в самата цитадела. Той открива пет гробни[[шахтови ямигробници]] за които е твърдо убеден, че принадлежат на цар Агамемнон и хора от неговото време, свързани с [[Троянската война]]. В тях са намерени останките на 16 души и много погребални предмети от злато, сребро и слонова кост, сред които златна погребална маска. Според Шлиман сред гробовете са тези на [[Агамемнон]] и [[Клитемнестра]] и той публикува резултатите от тези открития в книгата си ''Mykena'' (1878)<ref name = mycenae_schl_de>{{cite book|author=Schliemann, Heinrich |title=Mykenae; Bericht über Meine Forschungen und Entdeckungen in Mykenae und Tiryns |publisher=F. A. Brockhaus |year=1878 |city=Leipzig |url=https://archive.org/stream/mykenaeberichtb00schlgoog}}</ref><ref name = mycenae_schl_en>{{cite book|author=Schliemann, Henry |title=Mycenae; A Narrative of Researches and Discoveries at Mycenae and Tiryns |publisher=Scribner, Armstrong & Company |year=1878 |url=https://archive.org/details/mycenaenarrative00schl}}</ref>. Всъщност маската се оказва доста по-стара, датирана към 1550 – 1500 г. пр.н.е. Голямата заслуга на Шлиман е, че тези находки са първите, доказващи съществуването на [[микенска цивилизация|микенската цивилизация]].
 
По-късно, между 1884 и 1902 г. гръцкият археолог Христос Цунтас (Χρήστος Τσούντας, родом от Асеновград)<ref name=tsountas>{{cite web|author=Tsountas, Christos |title=The Mycenean Age: a study of the monuments and culture of pre-Homeric Greece |url=https://archive.org/details/mycenaeanageast00managoog}}</ref> разкрива голям участък от цитаделата.<ref name="Gagarin24–26"/> Акрополът е разкопан през 1902 г., а след него продължава методичното изследване на околностите му. След това разкопките са продължени от Британската археологическа школа (British School of Archaeology, BSA) първоначално под ръководството на [[Алън Уейс]] (1920 – 1955 г.)<ref name=wace>{{cite book|author=Wace, Alan |title=Mycenae, an Archaeological History and Guide |publisher=Princeton University Press |year=1949}}</ref><ref name="Gagarin24–26"/>, а след смъртта му от лорд Уилям Тейлър (1958 – 1969 г.).<ref name="Gagarin24–26"/> Разкопките продължават през 1950-те и 1960-те и до 1985 г.<ref name="Gagarin24–26"/> Към 2011 г. продължават разкопките на долния град на Микена.<ref>{{cite web|author=Dickinson Excavation Project and Archaeological Survey|title=Mycenae – Beyond the Walls of Agamemnon: Excavation of the Mycenae Lower Town (2007 – 2011)|accessdate=25 януари 2014|url=http://mycenae-excavations.org/lower_town.html}}</ref>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Микена“.