Уикипедия

Косово: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м интервал вместо запетая в големи числа
м overlinking
Ред 54:
== Международен статут ==
{{основна|Декларация за независимост на Косово (2008)|Международна реакция на декларацията за независимост на Косово}}
Косово обявява независимостта си на 17 февруари 2008 г. и е признато от [[България]] и други държави, 22 от които са страни-членки на [[ЕС]], както и от [[САЩ]] и [[Канада]] и [[Австралия]]. През октомври 2008 г. по инициатива на Сърбия [[ООН]] сезира [[Международен съд|Международния съд в Хага]] с искане, той да се произнесе, дали едностранно обявената независимост от страна на Прищина, не противоречи на международното право. На 22 юли 2010 г. съдът излиза с решение, че този акт не е в нарушение на международното право. На 27 юли 2010 г. Сръбският парламент приема резолюция, в която заявява, че въпреки това решение Сърбия няма да признае независимостта на Косово. До 22 ноември 2019 г. 17 държави от [[ООН]] оттеглиха признаването на Република Косово, а броят на страните, които сега признават Република Косово, е 93 от 193 държави-членки на [[ООН]]<ref>[http://www.rts.rs/page/stories/sr/story/9/politika/3746235/nauru-povukao-priznanje-kosova.html www.rts.rs]</ref><ref>[http://rs.n1info.com/English/NEWS/a546106/Dacic-says-95-countries-do-not-recognise-Kosovo-as-state-after-Nauru-s-withdrawal.html rs.n1info.com]</ref>.
 
== История ==
Ред 115:
Вероятно най-опасното от политическа гледна точка оплакване на неалбанското население е, че то е пренебрегвано от комунистическото управление в Белград.<ref name="nyt19870627">New York Times 1987-06-27, „Belgrade Battles Kosovo Serbs“</ref> През август [[1987]] г. по време на залеза на комунистическия режим в Югославия Косово е посетено от [[Слободан Милошевич]], по това време изгряващ политик. <ref>''The Economist'', 5 юни 1999, U.S. Edition, 1041 words, „What's next for Slobodan Milošević?“</ref> Той се обръща към сръбския национализъм, за да осигури подкрепа на политическата си кариера. На митинга по случай годишнината от битката за Косово пред привлечената от него многолюдна тълпа той обещава тържествено на косовките сърби: „Никой вече няма да ви посегне“. Така Милошевич мигновено се превръща в герой в очите на косовските сърби, а до края на годината поема контрола на сръбското правителство.
 
През [[1989]] г. автономията на Косово и северната провинция [[Войводина]] е драстично намалена след всеобщ референдум в Сърбия. В резултат на референдума е приета нова [[конституция]], която позволява въвеждането на многопартийна система, свобода на словото и защита на човешките права. Въпреки редицата нарушения от режима на Милошевич, (който прибягва до фалшифициране на изборите, контролира голяма част от медиите, обвинен е в нарушение на човешките права на политическите си противници и националните малцинства), приетата през [[1989]] г. конституция представлява крачка напред спрямо предишната комунистическа конституция. Тя обаче значително намалява правомощията на провинциите, като позволява на правителството в Сърбия да упражнява директен контрол върху много райони, които преди това са имали самоуправление. В частност, конституционните промени предоставят на сръбското правителство контрола над полицията, съдебната система, икономиката, образованието и езиковата политика.
 
Новата конституция намира силна опозиция в лицето на много от сръбските национални малцинства, които гледат на нея като на средство за налагане на етнически обусловено централизирано управление на провинциите. <ref>[http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,970851,00.html Yugoslavia The Old Demons Arise], ''TIME Magazine'', [[6 август]], [[1990]]</ref> Косовските албанци отказват да участват в референдума, обявявайки го за незаконен. Правителствата на провинциите също се противопоставят на новата конституция. Тя трябва да бъде ратифицирана от тях, което на практика означава, че те трябва да гласуват собственото си разпускане. Първоначално косовкото събрание отхвърля конституцията, но през март 1989 г., когато то се събира да обсъди предложенията, сградата, в която се провежда заседанието, е обкръжена от танкове и бронирани автомобили – това принуждава делегатите да приемат измененията.
Ред 160:
От началото на юли 2007 г. проекторезолюцията, подкрепена от САЩ, Великобритания и други европейски членове на [[Съвета за сигурност на ООН]], е променяна четири пъти, за да се отговори на руските опасения, че тя ще подкопае принципа за държавния суверенитет.<ref>[http://www.setimes.com/cocoon/setimes/xhtml/en_GB/newsbriefs/setimes/newsbriefs/2007/06/29/nb-07 Russia reportedly rejects fourth draft resolution on Kosovo status]</ref> Руската федерация, която има вето в Съвета за сигурност, като една от петте постоянни членки, обявява, че няма да подкрепи резолюция, която е неприемлива и за Белград, и за Прищина.
 
На [[17 февруари]] [[2008]] г. Косово обявява едностранна независимост от [[Сърбия]], която предизвиква различни реакции на международната сцена. На 9 април Парламентът на Косово приема конституция на страната, която влиза в сила на [[15 юни]] [[2008]]. Съгласно нея Косово е обявена за „независима и суверенна държава“ с форма на държавно устройство „[[парламентарна република]]“.
 
== География ==
Ред 247:
Съгласно [[Резолюция 1244]] от [[10 юни]] [[1999]] на [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност]] на [[Организация на обединените нации|ООН]], с която се слага край на военното противопоставяне по време на [[Косовска криза|Косовската криза]] от [[1999]], Косово е автономна област в състава на Република Сърбия (от [[Съюзна република Югославия]], преименувана на [[Сърбия и Черна гора]] и разпаднала се през 2006). С тази резолюция се регламентира въвеждането на управление на ООН в Косово. Югославските военни и административни власти са изтеглени и е въведена администрация на ООН.
 
Генералният секретар на ООН назначава свой ''специален представител'', на когото е поверено управлението на Косово под името '''Временно управление на мисията на Обединените нации в Косово''' ([[ЮНМИК]]). Основните и най-висши нормативни актове, издавани от специалния представител, са наредби. В своята първа наредба от [[25 юли]] [[1999]] специалният представител представя своите правомощия. Цялата законодателна и изпълнителна власт, отнасяща се до Косово, включително и управлението на правосъдната система, е поверена на ЮНМИК и се изпълнява от специалния представител. Законите, действали на територията на Косово до [[24 март]] [[1999]] (началото на международната военна намеса), са в сила в случай, че не са в противоречие с международните стандарти за правата на човека или с наредбите на ЮНМИК. Впоследствие, с приемането на нови законодателни актове от страна на ЮНМИК, действието на законодателството на Югославия все повече отслабва.
 
През [[2001]] с наредба специалният представител приема ''Конституционна рамка за временно самоуправление'', играеща ролята на основен закон на областта. В нея е предвидено изграждането на различни „временни институции на самоуправление“, включително [[парламент]], [[правителство]] и [[съдилища]], намиращи се под надзора на специалния представител на генералния секретар на ООН.
 
През декември [[2001]], след проведени през предишния месец избори, е учреден 120-местен Косовски парламент, чиито закони влизат в сила след утвърждаването им от специалния представител на генералния секретар на ООН. През [[2001]], с учредяването на парламента на Косово и на редица други институции, започва изграждането на новите учреждения на местно самоуправление в областта. На 17 февруари 2008 г. Косово се самообявява за независима държава.
 
От [[1999]] Косово е управлявано от петима специални представители на генералния секретар на ООН:
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Косово“.