Къкринско ханче: Разлика между версии

м
overlinking
м (интервал след точка в текст; козметични промени)
м (overlinking)
От съществуващите писмени документи е известно, че по внушение на Васил Левски ханчето в с. [[Къкрина]] е наето от [[Ловчански частен революционен комитет|Ловчанския частен революционен комитет]]. За ханджия е определен [[Христо Цонев Латинеца|Христо Цонев–Латинеца]], местен човек, преселен в Ловеч и съратник на Васил Левски. Ханчето е включено в комитетската мрежа и тук намират подслон хора на [[Вътрешна революционна организация|Вътрешната революционна организация]].
 
Тук са заловени от Ловешката турска полиция Васил Левски и двамата му придружители [[Никола Цвятков]] и [[Христо Цонев Латинеца]]. След обесването на Васил Левски придружителите му са освободени и се завръщат по домовете си в Ловеч. Ханчето е изоставено и не функционира. В края на 19 век пожар унищожава порутената постройка и остават само основите ѝ. През лятото на 1901 г. проф. д-р [[Параскев Стоянов]], заедно с [[Никола Цвятков]], посещава руините на ханчето и прави архитектурна снимка на основите. Записва разположението и размерите на стаите. На [[26 декември]] [[1901]] г. ловчанци и къкринци поставят паметна плоча на мястото, където е бил заловен Апостола.
 
На 5 юни 1924 г. в гр. Ловеч е създаден Комитет за възобновяване на къщата-паметник на Васил Левски в с. Къкрина. Инициатор и председател е д-р Никола Сяров. На 11 април 1926 г. е положен основният камък при подобаваща тържественост. Необходимите средства са дарени от Плевенския окръжен съвет, Ловешката градска община и множество частни лица.