Лавина: Разлика между версии

{{към пояснение|лавина|Лавина (пояснение)}}

[[Файл:Lawine.jpg|мини|300п|Прахообразна лавина]]

 

Лавини се класифицират по морфологичните си характеристики и са оценявани или по техния разрушителен потенциал, или по масата на падащия надолу сняг. Някои от морфологичните характеристики, използвани за класифициране на лавините включват вида на снега, причината и начина на формиране, плъзгащата се повърхност, механизма на разпространение, ъгъла на наклона, посока и височина. Най-голяма е вероятността за образуване на лавини при склонове от порядъка на 35 до 45 градуса. Това, което може да засили вероятността от лавини са [[земетресение|земетресения]] или [[вятър|силни ветрове]]. [[Скорост]]та на лавините варира от 10 м/с до 70 м/с (в редки случаи до 125 м/с) и зависи от различни фактори, но най-вече от [[плътност]]та на снега. Размерът на лавината, нейната маса и разрушителен потенциал се оценяват по логаритмична скала, обикновено в 5 категории, с точното определение на категориите, взависимост от системата на наблюдение или прогнозата.

== Класификация и терминология ==

[[Файл:Avalanche path 7271.JPG|мини|ляво|Дървесни отломки, оставени от лавина]]

 

Естеството на пукнатините на снежната покривка се използва за морфологично класифициране на лавините. Лавини тип снежна дъска се генерират, когато допълнителен товар предизвиква леко пропукване на снежна дъска, която се намира над слаб, поддаващ слой сняг и това пречупване се разпространява и увеличава, като в крайна сметка води до образуването на фрактура в издадената снежна дъска. Лавини от мек сняг, освобождаване от точка, или [[изотермичен процес|изотермични]] лавини се генерират, когато [[стрес]] предизвиква „срязване“ – или в рамките на снежната покривка, или в основата. Въртеливи лавини се появяват, когато [[вятър]] вдигне сняг и го завърти във [[фуния]].

 

Лавини от мек сняг се срещат при току-що паднал сняг, който е с по-ниска [[плътност]] и са най-често на стръмен склон. При пресен сняг, в насипно състояние, освобождаването на лавината обикновено става от една точка и след това постепенно се разширява надолу по склона, като увлича все повече сняг, най-често във формата на сълза. Това е в контраст с лавината тип снежна дъска.<ref>[http://www.bbc.co.uk/science/horizon/1999/avalanche_script.shtml Анатомия на лавина]</ref>

 

Лавините тип снежна дъска са отговорни за около 90% от [[смърт]]ните случаи, свързани с лавини, и се появяват когато има здрав, утъпкан, пресован слой от сняг, известен като снежна дъска. Когато се получи повреда в слабия слой, фрактурата много бързо се разпространява на голяма [[площ]] – стотици метри [[дължина]] и няколко метра [[дълбочина]], и започва да се движи почти мигновено.

 

Лавини от мокър сняг, наричани също изотермични лавини, възникват, когато снежната покривка се насити с [[вода]]. Тези лавини обикновено започват и се разпространяват от точка. Когато процентът на водата е много висок, те са известни като потоци [[киша]] и могат да се движат по склонове с много малък [[наклон]].

 

Най-големите и най-мощни лавини, с прахообразен сняг могат да превишат скорост от 300 km/h, и маса от 10000000 [[тон]]а. Техните „потоци“ могат да пътуват на дълги разстояния по плоски дъна на [[долина|долини]] и дори нагоре по [[хълм]] за къси разстояния.

 

Международната скала за степен на лавинна опасност в Европа е приета през 1993 година и допълнена през 2003 година <ref>''[http://skirando.com/images/avalanche/avalanche-accidents-2006.pdf An Analysis of French Avalanche Accidents for 2005 – 2006]''</ref>. Разграничава 5 степени на опасност:

{| class="wikitable"

|1 – Ниска

|Снегът е стабилен

| Много малка верояност за лавини, изключение правят само изключително стръмни склонове. Общо взето, много безопасни условия.

|-

|2 – Ограничена

| На някои стръмни склонове снегът е само отчасти стабилен. На другите места е много устойчив.

| Лавини могат да се образуват при голям натиск и големи тежести, по-специално на много стръмните склонове. В същото време не се очакват големи лавини.

|-

|3 – Средна

| На много от стръмните склонове снегът не е много стабилен.

| Има вероятност от лавини на много от стръмните склонове дори при малък натиск или тежест. На много склонове средни и дори големи лавини са възможни.

|-

|4 – Висока

| На почти всички стръмни склонове снегът не е много стабилен или устойчив.

| Лавините са много вероятни на почти всички склонове дори при малки тежести и натиск, спонтанно образуване на средни до големи лавини е много вероятно.

|-

|5 – Много висока

| Снегът е нестабилен и неустойчив.

| Дори на малките наклони, има опасност от големи лавини.

|}

По време на [[Първата световна война]], около 40 000 до 80 000 войници загиват в резултат на лавини по време на кампания в [[Алпи]]те, много от които са причинени от [[артилерия|артилерийски пожар]].<ref>Lee Davis (2008). "''[http://books.google.com/books?id=CRzMOYIuLJEC&pg=&dq&hl=en#v=onepage&q=&f=false Natural Disasters]''". Infobase Publishing. p.7. ISBN 0816070008</ref><ref>Eduard Rabofsky et al., Lawininenhandbuch, Innsbruck, Verlaganstalt Tyrolia, 1986, p. 11</ref> Около 10 000 души, от двете страни, загубват живота си в лавини през декември 1916 година.<ref>[http://www.history.com/this-day-in-history/soldiers-perish-in-avalanche-as-world-war-i-rages History Channel – December 13, 1916: Soldiers perish in avalanche as World War I rages]</ref> Въпреки това е много съмнително лавини да са използвани умишлено на тактическо ниво като оръжия, по-вероятно е те са просто страничен ефект от вражески обстрел и артилерия. Прогнозата на лавини е почти невъзможна, особено на много мили зад вражеските линии, което прави умишленото им създаване и насочване много невероятно, защото подлага всички на голям риск.

 

Малкото австрийско село [[Галтюр]] е ударено от лавина през 1999 г. Селото е смятано в безопасна зона, но лавината е изключително голяма и се врязва директно в селото. Резултатът е тридесет и един починали.

 

 

{{Стихийни бедствия}}

[[Категория:Природни бедствия]]