Леонардо да Винчи: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\n\*(\S) +\n* \1)
м overlinking
Ред 110:
През 1502 година Леонардо да Винчи постъпва на служба при [[Чезаре Борджия]], сина на папа [[Александър VI]], като военен инженер и пътува заедно с неговата свита при обиколките му в Италия.{{hrf|Chiesa|1967|85}} Възложено му е да огледа крепостите и укрепленията и „да направи в тях промени и преобразования, каквито той сметне за необходими“. Той посещава градовете по [[Адриатическо море|адриатическото]] крайбрежие. Отива в [[Имола]], когато тя е обсадена от въстаналите [[кондотиер]]и. След това оглежда и големия район между [[Сиена]] и [[Фолинио]]. През този период Леонардо съставя редица карти. Те са създадени на първо място със стратегически цели, но на практика се оказват документи с голямо научно значение: наблюдателността на учения и геният на художника тук се сливат в едно органично цяло.
 
Службата при Чезаре Борджия е сравнително кратка и Леонардо се завръща във Флоренция на 5 март 1503 година. От това време е и писмото му до османския султан [[Баязид II]], в което Леонардо предлага няколко свои изобретения и проекти, между които проект на мост, който да съединява [[Галата (Истанбул)|Галата]] и [[Константинопол]]. Галата е предградие на [[Константинопол]], в което живеели много генуезци. Първият (понтонен) мост през пролива е построен чак през 1836 година.
 
През 1503 година Флоренция воюва с [[Пиза]], разположена по долното течение на р. [[Арно]]. Пиза контролирала излаза на реката в морето и Леонардо е нает да консултира отклоняването на [[Арно]] от Пиза, за да се остави обсаденият град без вода. Проектът е изоставен, но Леонардо се задълбочава в хидротехническите проучвания, като замисля начини да регулира течението на Арно по цялото ѝ протежение. Интересен проект за голям канал от Флоренция до крайморска Пиза е съхранен в ''„Атлантическия кодекс“''.
 
На 18 октомври 1503 година Леонардо да Винчи отново се присъединява към гилдията на свети Лука и през следващите две години рисува големия стенопис „Битката при Ангиари“ в Синьорията,{{hrf|Chiesa|1967|85}} в съседство с правения по същото време от Микеланджело стенопис „Битката при Кашина“. През 1504 година участва в комисията, която премества против желанието на автора скулптурата „Давид“ на Микеланджело.{{hrf|Chiesa|1967}}