Летище Божурище: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Общи промени |
м overlinking |
||
Ред 97:
=== Гражданско летище, 1919 – 1937 ===
С Ньойския диктат на победена България е отнето правото да има авиация. В Божурище пред незавършения изцяло комплекс сгради на Аеропланната работилница, Аеропланното училище и летището от окупационната комисия на Антантата под надзора на френския ген. Фуржу, който оглавява окупационния корпус на победителите, са унищожени, варварски разбити в т.нар. Глухо дере и изгорени в наречения по-късно „Черен хангар“ заедно с него (той е съборен от летците и мястото му е празно) предадените ѝ на 18 декември [[1919]] г. 73 български самолета, 110 авиационни двигателя, 3 аеростата, 76 авиационни картечници, бордни уреди, боеприпаси, авиобомби и друго авиационно оборудване, а през септември 1920 г. на същото място са докарани с вагони от [[Варна]] и разрушени 9 броя хидроплани от морската ни авиация, но голяма част от българската авиационната техника е спасена благодарение на усилията на Симеон Петров и останалите офицери за съхраняването на материално-техническата база, като самолети оборудване и въоръжение са разглобени и скрити по селски къщи и хамбари от шопите. 7 български самолета от типовете DFW C.V, Albatros C.III и Fokker D.VII са укрити на най-невероятни места. Укрити са и десетки самолетни двигатели от типовете Бенц IV и Мерцедес III. Жестокостта на победителите обаче стига дотам, че те настояват летище Божурище и работилницата да бъдат изравнени със земята, а летателното поле разорано. Но Симеон Петров, имащ сериозни познанства сред висшите авиационни командири на французите, успява да спаси летището от разрушаване, и да спечели съгласието им сградният фонд и летателното поле да се запазят и използват от българския аероклуб. От
В [[1919]] г. тук е сформирано първата въздушна жандармерийска част в България, но тя бързо е разформирована от окупационата комисия на Антантата и летището си остава чисто гражданско.
Ред 163:
По повод на летището Главният щаб на ВВС официално заявява, че спортните летища не се използват от военните и не възразява те да бъдат прехвърлени на Министерството на младежта и спорта за ползване от спортистите. През февруари 2003 г. началникът на Кабинета на министър-председателя писмено уверява Българския национален аероклуб, че спортните летища ще бъдат предоставени за ползване от аероклубовете. 4 месеца по-късно Божурище тайно е деактувано и от публична е превърнато в частна държавна собственост.
По време на правителството на [[НДСВ]] и [[ДПС]] на последното си заседание, преди да подаде оставка, то решава да замени 1 045 532 кв. м държавен терен и сгради на летище Божурище, които са публична собственост, срещу 106 апартамента в София и Пловдив. Летището е дадено на италианския концерн ''„Индустриален парк“'', сделката е спряна временно поради разследване на прокуратурата и е приключена в 2007 г. от следващото правителство на [[БСП]], [[ДПС]] и
През 2008 г. Министерството на културата включва със свое решение летището в списъка на културните паметници на България под името ''Исторически летищен комплекс „Божурище“, землището на с. Гурмазово, община Божурище, с предварителна класификация „Групова урбанистична и историческа културна ценност – комплекс“ и предварителна категория „национално значение“.'' През 2010 г. фирмата завежда дело срещу този му статут, но губи делото и тричленният състав на Върховния съд потвърждава определения от държавата статут на летището като културен паметник. Процедурата да бъде обявено летището за паметник е започната при министър Стефан Данаилов с решение за това, подписано от него на 7 май 2008 г., и напълно финализирана в 2009 г. от министър Вежди Рашидов. Чуждестранният частен собственик на паметника е глобен през януари 2013 г. от министър Рашидов, защото е оставил на разрухата този паметник на българската история.
| |||