Ловчански височини: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м унифициране на раздел Вижте още към Вижте също |
м overlinking |
||
Ред 18:
'''Ловчанските височини''' (или '''Ловчанска планина''') са хълмиста ридова височина във вътрешната структурна ивица на [[Предбалкан|Средния Предбалкан]], [[област Ловеч]].<ref name="грб">{{грб|289 – 290}}</ref>
Ловчанските височини се простират в северната част на [[Предбалкан|Средния Предбалкан]], като по северното им подножие преминава условната граница между [[Предбалкан]]а и [[Дунавската равнина]], респективно [[Плевенски височини|Плевенските височини]]. На североизток, в района на село [[Брестово (Област Ловеч)|Брестово]] чрез седловина висока 440 m се свързват с [[Деветашко плато|Деветашкото плато]]. На изток долината на река [[Крапец (река)|Крапец]] (ляв приток на [[Росица (река)|Росица]]) ги отделя от [[Севлиевски височини|Севлиевските височини]]. На югоизток чрез седловина висока 521 m в района на село [[Дъбрава (Област Ловеч)|Дъбрава]] се свързват с [[Микренски височини|Микренските височини]], а на юг долините на реките Българенска (десен приток на [[Осъм]]) и [[Дрипла]] (ляв приток на
Дължината на височините от запад на изток е около 30 km, а ширината им от север на юг е 24 – 25 km. Най-високата част на височините се намира в югозападната им част, връх '''Гюнето''' (654,9 m), разположен на около 500 m североизточно от село [[Киркова махала]].<ref name="грб"/>
Ловчанските височини имат широко и плоско било и са проломени почти по средата от юг на север (от село [[Казачево]] до [[Ловеч]]) от река [[Осъм]]. Изградени са от нагънати долнокредни варовици, пясъчници и мергели от северното бедро на разрушената Микренска антиклинала. Има изобилие от карстови форми. От тях извират реките [[Каменица (река)|Каменица]] (десен приток на [[Вит]]) и десният ѝ приток [[Катунецка река]] (Тоша), [[Чернялка]] (десен приток на
Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и топло лято. Почвите са сиви горски и рендзини. На отделни участъци са запазени гори от [[Благун (дъб)|благун]] и [[габър]]. Големи площи са заети от обработваеми земи и пасища.<ref name="грб"/>
Ред 30:
По периферията на височините и през тях преминават участъци от четири пътя от Държавната пътна мрежа:
* По южната им периферия, между селата [[Микре]] и [[Малиново (Област Ловеч)|Малиново]], по границата с [[Микренски височини|Микренските височини]], на протежение от 30,9 km – участък от първокласен път № 4 [[Ябланица]] – [[Велико Търново]] – [[Шумен]].
* От север на юг, през град [[Ловеч]] и по долината на река [[Осъм]], на протежение от 29,9 km – участък от второкласен път № 35 [[Плевен]] –
* От североизток на югозапад, от село [[Йоглав]] до [[Ловеч]], по долината на [[Осъм]], на протежение от 9,7 km – участък от третокласен път № 301 [[Козар Белене]] – [[Летница]] –
* От запад на изток, през [[Ловеч]], на протежение от 46,1 km – участък от третокласен път № 401 [[Микре]] –
През средата на възвишенията, по долината на река [[Осъм]] преминава и участък от трасето на жп линията [[Левски (град)|Левски]] – [[Ловеч]] – [[Троян]].<ref name="грб"/>
| |||