Разлика между версии на „Максимилиан I“

12 байта изтрити ,  преди 6 месеца
м
overlinking
м
м (overlinking)
}}
 
'''Максимилиан I''' ({{lang|de|Maximilian I, „der letzte Ritter“}}, * [[22 март]] [[1459]], † [[12 януари]] [[1519]], във [[Велс]], [[Горна Австрия]]) е от 1477 г. [[Бургундско херцогство|херцог на Бургундия]], от 1486 г. [[римско-немски крал]], [[Ерцхерцогство Австрия|ерцхерцог на Австрия]] (1493 – 1519) и [[император]] на [[Свещената Римска империя]] от (1508 – 1519) от династията на [[Хабсбурги]]те. Управлението му се отличава с активна и последователна политика, насочена към разширяване владенията на [[Хабсбурги]]теХабсбургите посредством войни и изгодни династични бракове. Максимилиан I извършва важни реформи в системата на управление на Свещената империя и Австрия. По-голямата част от управлението му преминава в усилия за ограничаване на френската експанзия в хабсбургските владения и Италия. Най-сериозен неуспех в царуването му е загубата на австрийските територии в Швейцария след битката при [[Дорнах]] на [[22 юли]] [[1499]] г.
 
== Ранни години ==
След трагичната смърт на [[Мария Бургундска]] през 1482 г. за наследник на нейните наследствени владения е обявен малолетният им син [[Филип I (Кастилия)|Филип Хубави]], от чието име като регент в тези области продължава да управлява Максимилиан. Смъртта на Мария и отказът на бюргерите в Нидерландия да признаят регентството на Максимилиан отново активизира френските претенции за Бургундкото наследство. [[Луи XI]] успява да завладее териториите на [[Франш Конте]] и предявява претенции за останалите земи на покойната Мария. Това принуждава Максимилиан да направи някои отстъпки и с договора от Арас през 1482 отстъпва [[Бургундия]] и [[Пикардия]] на [[Франция]], а [[Нидерландия]], [[Люксембург]] и [[Франш Конте]] остават за Хабсбургите. Освен това френският дофин бил сгоден за дъщерята на Максимилиан Маргарита, чиято зестра била [[Франш Конте]] и [[Графство Артоа|Артоа]].
 
През 1486 г. започва войната за [[Бретан]], причина за която стават френските аспирации за земите на [[Бретанско херцогство|Бретанското херцогство]]. Максимилиан се намесва в конфликта на страната на [[Анна Бретанска]], която му е обещана за съпруга. В подкрепа на Анна и Максимилиан се обявили дори [[Англия]] и [[Кастилска корона|Кастилия]]. Плановете на Максимилиан се провалят заради въстанието на жителите на [[Брюге]], в чиито плен Максимилиан прекарва близо година. Възползвайки се от това, [[Франция]] безпрепятствено слага ръка на [[Бретан]]. След освобождението си Максимилиан се заема да потуши бунта в [[Нидерландия]]. На [[13 юли]] [[1489]] г. обединените англо-имперски войски разбиват въстаниците при [[Диксмюнде]] и така властта на Хабсбургите в [[Нидерландия]] е възстановена. Това позволява на Максимилиан отново да се намеси в бретанския конфликт и през 1490 той се жени задочно за [[Анна Бретанска]]. Времето обаче е изгубено: французите завладяват Бретан и принуждават папата да разтрогне брака на Максимилиан и Анна, която скоро след това е омъжена за френския крал, а [[Бретан]] окончателно е включен в границите на Франция.
 
През 1490 г. управлението на [[Бургундия]] преминава в ръцете на Филип, който навършва пълнолетие. През 1496 г. Максимилиан жени сина си за кастилската инфанта [[Хуана Кастилска]], която по-късно наследява короните на [[Кастилска корона|Кастилия]] и [[Кралство Арагон|Арагон]]. Бракът бележи съюза между империята, [[Кастилия]] и [[Арагон]], като по този начин Максимилиан стяга обръча около [[Франция]]. През [[1506]] обаче Филип умира, оставяйки за свой наследник малолетния си син [[Карл V|Карл]], който временно остава под опеката на Максимилиан във [[Фландрия]].
През 1499 г. французите отново нахлуват в Италия и превземат [[Милано]]. По това време Максимилиан I е зает с войната срещу Швейцарския съюз, която завършва злополучно за император: в битката при [[Дорнах]] на [[22 юли]] [[1499]] г. войските на германския император са разбити и с подписания Базелски мир от същата година Максимилиан I признава независимостта на Швейцария от Хабсбургите и от империята. След края на швейцарската война Максимилиан I изпраща войски в помощ на миланския херцог Лудовико Моро, който през 1500 г. успява да си върне Милано. Скоро обаче французите разбиват миланската войска, пленяват Лудовико и трайно се настаняват в Ломбардия. Крал [[Луи XII]] успява да отклони Максимилиан от нова намеса в Италия, договаряйки брак между внука на Максимилиан [[Карл V|Карл]] и дъщеря си [[Клод Френска|Клод]] и обещавайки Бургундия и Милано като зестра на принцесата. През април 1505 г. Максимилиан I признава Луи XII за херцог на Милано.
 
На френско-имперското сближение е сложен край през 1506 г. по инициатива на французите, което довежда до няколко въоръжени сблъсъка между войските им. През 1508 г. войските на [[Венеция]] не пропускат Максимилиан за коронацията му в [[Рим]] и принуждават империята на териториални отстъпки в [[Истрия]] и [[Фриули]]. Агресивността на републиката става причина същата година да се образува т.н. [[Камбрийска лига]] между папа [[Юлий II]] и френския крал, към която се присъединява и Максимилиан I. Френските сили постигат ред победи над Венеция през 1509 г. Това разтревожва папата, който в стремежа си да прогони французите организира през 1510 г. заедно с [[Венеция]] и Свещената империя т.н. „Свещена лига“ срещу [[Франция]]. Учатстието на Максимилиан в последвалата война е ограничено, тъй като германските князе отказват да финансират кампаниите му в Италия, а доходите му от Австрия не са достатъчни за военните разходи. За да намери решение на финансовия проблем, Максимилиан I залага сребърните рудници в Тирол на банкерската фамилия [[Фугери]]. Въпреки финансовите затруднения именно Максимилиан I създава нов тип армия – наемните войски на [[ландкскнехти]]те, които заменят рицарското опълчение на Свещената империя и скоро стават главна военна сила във всички европейски държави.
 
Военните кампании на Максимилиан I в последните години на управлението му са крайно неуспешни: през 1511 г. той се опитва неуспешно да спре френското настъпление в [[Артоа]], а през 1515 г. предприема поход към Милано, който претърпява провал още в самото начало. В резултат в Северна Италия се установява френска хегемония, а Максимилиан I губи възможността да се меси в италианските работи.