Мандаянизъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos |
м overlinking |
||
Ред 12:
Поради гонения мандеите се преселват в района на днешния [[Ирак]] в края на I или началото на II в. и попадат под гностическо и зороастрийско влияние. Един от ранните изследователи на мандейството – Рихард Райценщайн – има особен принос за установяването на зороастрийския пласт в неговото учение. Напоследък Едмондо Лупиери изказа мнението, че мандеите не са преселници в Месопотамия, а са автохтонно население. Въз основа на концовките в ръкописите той смята, че най-древната известна личност на мандейството е Зазай д-Гауазта, който съставил свещен текст и основал тази религия. Но Йорун Бъкли датира най-ранните концовки към 200 г. сл. Хр., т.е. няколко поколения преди Зазай. Руският учен Л. А. Лелеков предполага, че в маршрута си от [[Палестина]] прадедите на мандеите се озовават северно от [[Антиохия]] и се повлияват от учението на Менандър, ученик на [[Симон Влъхва]], от когото заимстват сотериологическото кръщение.
„Харан Гаваита“ известява за бягството на голяма група „назореи“ при управлението на партийския цар Ардбан (Артаван) от [[Юдея]] до територията на „вътрешния Харан“ или „медийските хълмове“. Става въпрос за Североизточна [[Персия]] при династията на Арсадиките през I-II в. сл. Хр. Същият документ говори и за основаване на община в [[Багдад]] ([[Месопотамия]]) и назначаване на мандейски управители на тази област. Сасанидската династия прекратява разселванията на сектантите. Гоненията срещу чуждите религии в
С течение на времето сектантите се оттеглят в блатата на Южен Ирак и едва след Втората световна война започват да се преселват в покрайнините на големите градове. Те се занимават със златарство, ковачество и строителство на лодки. Днес тази религия, както и редица други, се намира в криза, която не е само идейна (древните митове трудно се съчетават с постиженията на съвременната наука), но и възрастова. Младежите не знаят стария богослужебен език и писмо, и не проявяват голям интерес към попълване на свещеническата каста.
Ред 44:
Светът на тъмнината започва от [[хаос]]а („тъмната вода“), в който владее злият дух (Руха). Той сътворява „царя (господаря) на тъмнината“, описван като [[гигант]], [[чудовище]] или [[змей]]. Руха създава и цяло царство от [[демон]]ични същества, които се наричат „нечестиви“, „чудовища“, „змейове“, „ангели“. Главните твари в тази дяволиада са „седемте“ (планетите) и „дванадесетте“ (знаците на зодиака). Силите на тъмнината създават земята в „тъмната вода“ въпреки съпротивата на „царя на светлината“. Пратеник на светлината, наречен „познание за живота“ (демиург), оковава „царя на тъмнината“, но сам е прокълнат да не се върне в царството на светлината до края на света.
Йорун Бъкли е на мнение, че духът Руха има противоречива същност. Като се позовава на термина „dmutu“ (върховно или идеално съответствие), тя смята, че в зависимост от ситуацията той върши не само зло, но и добро. Връх на творението е първият човек [[Адам]], чието тяло е образувано от Птахил и неговите зли съратници, но душата му е част от царството на светлината. На земния
=== Спасението на душата ===
| |||