Манич-Гудило: Разлика между версии

Езерото Манич-Гудило е солено реликтово езеро в централната част на [[Кумо-Маничка падина]], на нейния вододел, на 8 m н.в. От двете страни на вододела (на северозапад кам река [[Дон]]) и на югоизток към долното течение на река [[Кума (река, Каспийско море)|Кума]] [[Кумо-Маничка падина]] се понижава и разделя реките Западен Манич, принадлежащ към басейна на [[Азовско море]], и Източен Манич, отнасящ се към басейна на [[Каспийско море]]. Най-богата на реки и езера е западната част на котловината, където протича най-голямата река в района –Западен Манич. Съвременното езеро Манич-Гудило се образува след строителството през 1930-те години на система от водохранилища и канали по река Западен Манич, която преди това е представлявала мрежа от езеровидни солени участъци, съединени с тесни протоци. Общо в [[Кумо-Маничка падина]] е имало около 170 малки езера, с обща площ около 5 km². Най-голямо от тях е било езерото Гудило и до изграждането на водохранилището размерите му са изпитвали значителни колебания. В маловодни години то почти напълно е пресъхвало, а в многоводни е ставало много голямо.<ref name="water"/>

В зависимост от климатичните изменения и многогодишните колебания на елементите на водния баланс нивото и размера на езерото постоянно се изменят. Благодарение на подхранването му с пресни води от басейните на [[Дон]] и [[Кубан]] през 1950 – 1960-те години в него се създава уникална високопродуктивна систима и са създадени условия за размножавенето на ценни видове риби. Общата минерализация на водата в този период съставлява 12 г/л и водата е почти сладка. По-късно с разрастването на земеделието в района, черпенето на огромно количество вода от езерото за напояване и изхвърлянето на отпадни води в него благоприятният режим на соленост се нарушава и през 1980-те години минерализацията на водата му се повишава до 30 – 35 г/л, което води до масовата гибел на всичви видове риби. В началото на 2000-те години продължава по-нататъшното засоляване на Манич-Гудило и то става изцяло солено езеро с минерализация в различните му части от 25 до 50 г/л. От 2007 г. започва снижаване на постъпващата сладка вода в него от басейните на [[Дон]] и [[Кубан]] поради засушаването на климата, минерализацията му още повече се пошава и става много солено.<ref name="water"/>

По самите брегове на езерото няма населени места, но в близост до него са разположени множество села: по северния бряг – Правобережни и Манич ([[Ростовска област]]), Урожайни, Маладьожни, Цветни и Уралан ([[Република Калмикия]]); по южния бряг – Манички, Шовгар Толга Лиманни и Дунд Джалг ([[Република Калмикия]]).