Разлика между версии на „Мария-Антоанета“

20 байта изтрити ,  преди 5 месеца
м
overlinking
м (Общи промени)
м (overlinking)
}}
 
'''Мария-Антоанета''' ({{lang|fr|Marie-Antoinette}}, по рождение '''Мария Антония Йозефа Йохана фон Хабсбург-Лотарингия''', {{lang|de|Maria Antonia Josepha Johanna von Habsburg-Lothringen}}; {{lang|fr|Marie Antoinette Josèphe Jeanne de Habsbourg-Lorraine}}, [[2 ноември]] [[1755]] – [[16 октомври]] [[1793]]) е [[Австрия|австрийска]] [[ерцхерцог]]иня и кралица на [[Франция]] и [[кралство Навара|Навара]], съпруга на крал [[Луи XVI]]. Тя е майка на [[Луи XVII]], който умира на 10 години в затвора Тампъл по време на [[Френската революция]]. Мария-Антоанета остава в историята с легендарната си екстравагантност и с трагичния си край – гилотинирана е в разгара на [[Френската революция]] през [[1793]] г., след като е призната за виновна по обвинение в различни престъпления.
 
== Детство ==
На [[27 август]] [[1775]] г. [[Луи XVI]] подарява на кралицата [[Малък Трианон|Малкия Трианон]] – дворец в покрайнините на Версайските градини, построен от [[Луи XV]]. Кралицата получава пълна свобода да обнови двореца по свой вкус. Тя съсредоточава усилията си върху преустройството на градините му в английски стил. По нейно желание в парка на двореца са прокопани плавателни канали, над които са построени мостчета, и са оформени малки зелени островчета. Стилът на градините е издържан според модерната за времето идея за връщането на човека към природата. Въпреки че дворецът е построен по времето на [[Луи XV]], той започва да се асоциира изцяло с разточителния вкус на Мария-Антоанета и скоро критиците ѝ започват да го наричат ''Малката Виена''. Там Мария-Антоанета живее изолирано без никаква представа за реалния свят и без да знае какво става извън Версай. Поведението на френската кралица скандализира двора. Според дворцовия етикет тя няма право на личен живот, а усамотяването ѝ, далеч от погледите на придворните, става подозрително и е причина за разпространяването на множество слухове за случващото се зад стените на [[Малък Трианон|Малкия Трианон]].
 
А нацията все още чака кралицата след седемгодишен брак да роди наследник на короната. За да спаси брака на дъщеря си, Мария Терезия изпраща сина си [[Йозеф II (Свещена Римска империя)|Йозеф II]], вече император, да разговаря с [[Луи XVI]]. Йозеф II пристига във Версай на [[17 април]] [[1777]] г. Шестседмичното гостуване на императора има за цел да открие причините, поради които бракът на сестра му остава неконсумиран. Дотогава се е смятало, че кралят има физиологична [[фимоза]] и се нуждае от хирургическа операция. Йозеф II открива, че [[секс]]уалните проблеми на краля се дължат на неговото невежество и недостатъчна осведоменост относно интимната част на брака. Налага се Йозеф II сам да обясни на крал [[Луи XVI]] как стават някои неща от живота.
[[Файл:MA-Lebrun.jpg|мини|200px|Портрет на кралицата в муселинова рокля и широка сламена капела. [[Елизабет Виже-Льо Брюн]], (1783). Този портрет предизвиква множество критики към Мария-Антоанета, тъй като е смятан за неподхождащ на една кралица.]]
Йозеф II написва подробно писмо на брат си [[Леополд II (Свещена Римска империя)|Леополд]], в което заявява: „''кралят е магаре и би трябвало да го бием с камшик, за да получи [[еякулация]].''“{{sfn|Fraser|2001|с=152 – 157}} Този урок има ефект – още по време на гостуването на Йозеф II бракът на Мария-Антоанета и [[Луи XVI]] е консумиран, а осем месеца по-късно Мария-Антоанета проявява първите симптоми на бременност. Официално бременността ѝ е потвърдена на [[16 май]] [[1778]] г.{{sfn|Fraser|2001|с=160 – 162}}
 
=== 1778 – 1781 ===
Междувременно братът на кралицата император Йозеф предявява претенции към [[Бавария]], позовавайки се на втория си брак с [[Мария-Йозефа Баварска]]. Опитите на кралицата да накара [[Луи XVI]] да подкрепи австрийските претенции за наследството на [[Бавария]] са парирани от краля и министрите му. Договорът от [[Тешен]], подписан на [[13 май]] [[1779]] г., слага край на кризата, но тя потвърждава незначителното влияние на Австрийката върху политиката на кралството, поне на този етап от управлението на съпруга и ̀.{{sfn|Fraser|2001|с=164 – 166}}
 
На [[19 декември]] [[1778]] г. във Версай след трудна бременност Мария-Антоанета ражда дъщеря – [[Мари Терез Шарлот]]. След раждането се стига до неочаквано усложнение – кралицата колабира от задушаване, тъй като стаята е претъпкана от придворни, наблюдаващи раждането. Поради тази причина, точно по примера на австрийския двор, кралицата забранила на придворните да присъстват на бъдещите ѝ раждания.{{sfn|Fraser|2001|с=166 – 170}} Малко преди Мария-Антоанета да роди, във Франция се завръща спряганият за дългогодишен неин любовник – граф Фернзен. Скоро плъзват първите слухове, оспорващи бащинството на [[Луи XVI]]. Кралят не им обръща внимание и силно се привързва към дъщеря си.{{sfn|Fraser|2001|с=169}} Раждането на момиче не задоволява политическия елит на страната, което подновява натиска върху кралицата да роди мъжки наследник на короната въпреки крехкото ѝ здраве, което е причина тя да направи спонтанен аборт през [[1779]] г.{{sfn|Fraser|2001|с=172}} Междувременно с позволението на съпруга си Мария-Антоанета извършва важни промени в дворцовата мода. Някои от тях, като премахването на отделните за краля и кралицата трапезарии, били посрещнати с неодобрение от по-старите поколения в двора. По примера на кралицата са премахнати роклите с тежки кринолини, въведено е по-свободно облекло, започва модата на широките сламени капели, тежкият грим излиза от мода и е заменен с по-семпъл, a от [[1783]] г. на мода е въведен [[муселин]]ът. От [[1780]] г. Мария-Антоанета започва да играе малки роли в аматьорски пиеси, поставяни на сцената на построения за нея и придворните ѝ театър. {{sfn|Fraser|2001|с=174 – 179}}
Кралицата се опитва да води пропаганда в своя защита, представяйки се за грижовна майка, отдадена на грижите за децата си, както е изобразена върху един портрет от [[Елизабет Виже-Льо Брюн]], представен в Кралската академия през август [[1787]] г. Стратегията на Мария-Антоанета обаче е провалена от последвалата през същата година смърт на дъщеря ѝ Софи. Освен това по това време от затвора успява да избяга Жана дьо Ламот-Валоа, която успява да се добере до [[Англия]], където публикува множество скандални слухове за френската кралица.
[[Файл:Marie Antoinette and her Children by Élisabeth Vigée-Lebrun.jpg|мини|350px|Мария-Антоанета с децата си, 1787. Худ. [[Елизабет Виже-Льо Брюн]]. София, която е била нарисувана в детската люлка, е заличена от платното след смъртта ѝ.]]
Политическата ситуация през [[1787]] г. става изключително напрегната, когато събранието на нотабилите е разпуснато. На [[11 ноември]] [[1787]] г. напрежението кулминира, след като кралят се опитва да използва правото си на [[lit de justice]], за да прокара свои законопроекти за нови данъци. Опитът отново е неуспешен, след като той среща острата критика на Орлеанския херцог. Майският едикт от [[8 май]] [[1788]] г. също среща публично неодобрение. Общественият натиск върху краля да свика [[Генерални щати на Франция|Генералните щати]] най-накрая дава резултат и с декрети от [[8 юли]] и [[8 август]] [[1788]] г. той най-накрая свиква Генералните щати на Франция – национален представителен орган, който за последно заседавал през [[1614]] г.{{sfn|Fraser|2001|с=258 – 259}} Мария-Антоанета по това време е заета с грижите си за влошаващото се здраве на дофина, който се разболява от [[туберкулоза]]. Тя обаче притежава личен принос за връщането на [[Жак Некер]] на поста финансов министър на [[26 август]] [[1788]] г. въпреки опасенията си, че това допълнително ще ѝ навреди, ако опитите на Некер за реформиране на държавните финанси не успеят. Опасенията ѝ започват да се сбъдват, след като през зимата на [[1788]] – [[1789]] г. цената на хляба във Франция се покачва. Здравето на дофина се влошава допълнително, а през април [[Луи XVI]] едва не умира, след като пада от покрива.
 
„''Ела, Леонард, оправи ми косата, трябва да съм като актриса, излизам пред публика, която ще ме освирка''“ са думите на кралицата, отправени към фризьора ѝ, преди тя да се приготви за тържествената меса на [[4 май]] по случай първото заседание на Генералните щати. Мария-Антоанета знае, че аплодисментите на тълпите ще бъдат за Орлеанския херцог, който през зимата е раздавал пари и хляб на гладуващите, а за нея ще останат само освиркванията. През целия месец май, по време на заседанията на Генералните щати, които преминават в спорове между представителите на трите съсловия за начина на гласуване, Мария-Антоанета няма време за политика. Здравето на сина ѝ се влошава изключително бързо и на [[4 юни]] [[1789]] г. в замъка в Мудон принцът умира в ужасни мъки в прегръдките на майка си. Неговата смърт, която при обикновени обстоятелства би била повод за национален траур, остава почти незабелязана от общественото мнение, което се интересува повече от следващото заседание на Генералните щати и решаването на хлебната криза. Въпросът за начина на гласуване в Генералните щати вече се разисква повече от месец, когато на [[17 юни]] [[1789]] г., изчерпали търпението си в безкрайни спорове около един по същество процесуален въпрос, депутатите от [[третото съсловие]] се провъзгласяват за [[Учредително събрание (Франция)|Национално събрание]], показвайки, че не признават съсловното деление във Франция. Нарушението на традиционната процедура на вземане на решения в Генералните щати е причина кралят да съсредоточи кралските войски в околностите на Версай с цел да сплаши депутатите и да ги принуди да спазват вековната традиция. На [[20 юни]] залата, в която се провеждат заседанията, посреща депутатите със заключени врати. Затова депутатите от Националното събрание се събират в съседната зала за игра с топки, където полагат клетва, че няма да отстъпят, докато не приемат [[конституция]]. Тези събития са основна тема в разговорите на повечето французи, докато Мария-Антоанета скърби за покойния си син.{{sfn|Fraser|2001|с=274 – 278}}
Една седмица по-късно част от интендантите на кралското семейство, включително [[принцеса Дьо Ламбал]], са разпитвани от [[Парижка комуна (1789-1794)|Парижката комуна]]. Прехвърлена в затвора Ла Форс, принцеса Дьо Ламбал става една от жертвите на септемврийските кланета от 1792 г. Отрязаната ѝ глава е гримирана, сресана и набита на кол, след което изложена пред прозореца на килията на Мария-Антоанета, а тълпата призовава кралицата да излезе и да целуне фаворитката си.{{sfn|Fraser|2001|с=389}}
 
На [[21 септември]] [[1792]] г. монархията официално е отменена и е обявена [[Първа френска република|Първата френска република]]. Започва и подготовка за съдебен процес срещу краля, наричан вече просто „Луи Капет“. Обвинен в измяна към републиката, [[Луи XVI]] е отделен от семейството си и през декември [[1792]] г. е изправен пред [[Конвент]]а, който се самопровъзгласява за съдебен трибунал. Признат за виновен, кралят е осъден на смърт чрез гилотиниране и е екзекутиран на [[21 януари]] [[1793]] г. Кралицата, която вече е „вдовицата Капет“ след екзекуцията на съпруга ѝ, изпада в дълбок траур и отказва да се храни. Единствен смисъл на живота ѝ оттук нататък стават грижите за живота на децата ѝ. Това, което Мария-Антоанета не знае, е обявяването на сина ѝ за крал на Франция под името [[Луи XVII]] от емигриралите роднини на кралското семейство, а [[Шарл X|граф дьо Прованс]] се обявява за негов [[регент]]. Освен това здравето на Мария-Антоанета започва бързо да се влошава. Въпреки лошото здравословно състояние на Австрийката, въпросът за по-нататъшната ѝ съдба заема централно място в заседанията на Конвента след смъртта на Луи XVI. Мнозина настояват за нейната смърт, докато други предлагат тя да бъде предадена на австрийците срещу пленени френски войници или да бъде разменена срещу огромен откуп от [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. Томас Пайн пък агитира за заточение в [[Америка]]. През април [[1793]] г. е сформиран [[Комитет за обществено спасение]] и хора като [[Жак-Рене Ебер|Жак Ебер]] започват да настояват за съдебен процес и срещу Мария-Антоанета. След като към края на май [[1793]] [[жирондинци]]те са отстранени от властта, започват да се чуват призиви за „превъзпитание“ на дофина в духа на идеите на революцията. На [[3 юли]] [[1793]] г. дофинът е отделен от Мария-Антоанета и е поверен на грижите на един обущар. Това е поредният удар върху бившата кралица, която е силно привързана към сина си, но сега може да го вижда само през прозореца на килията си, докато той се разхожда в двора на затвора.
[[Файл:Marie Antoinette being taken to her Execution, 1794.jpg|250px|мини|Отвеждат Мария-Антоанета до мястото на екзекуцията. 1794]]
На [[1 август]] вдовицата Капет е преместена от Тампл в [[Консиержери]]{{sfn|Bos|2006|с=11}} като затворник номер 280. На [[14 октомври]] [[1793]] г.{{sfn|Bos|2006|с=11}} бившата кралица е изправена пред наказателен трибунал по обвинения в държавна измяна, организиране на отвратителни оргии във Версай, отклоняване на средства от държавната хазна в полза на Австрия и опит за убийство на Орлеанския херцог. За разлика от съпруга ѝ, на когото е било дадено време да подготви защитата си, делото на кралицата е манипулирано от [[якобинци]]те и тя има по-малко от ден, за да подготви своята защита. Поведението на Мария-Антоанета по време на процеса е съвсем спокойно. С блестящите си отговори в своя защита тя впечатлява присъстващите в залата, които очаквали да видят една празноглава жена. Най-сериозното обвинение, отправено срещу Мария-Антоанета, е че заедно с [[Елизабет Френска|мадам Елизабет]] тя е блудствала с малолетния си син. Като доказателство за това обвинението представя изтръгнатите с насилия показания на малкия Луи-Шарл, който уж доброволно обвинил майка си. Мария-Антоанета реагира остро, произнасяйки толкова емоционална реч, че присъстващите в залата жени започнали да апелират в нейна защита.